ИРИНА НЕДЕВА, БНР

„Може би по-прибрано, по-елитарно, но вярвам в бъдещето на киното.“ Това каза пред БНР режисьорът Теодор Ушев, художник, аниматор и графичен дизайнер. Ушев работи по първия си пълнометражен филм, антиутопия по романа „Пумпал“ на Владислав Тодоров. Снимките са приключили, сега са в процес на монтаж. Лентата носи работно заглавие „Φ 1 618“ - стойността на златното сечение.

„Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да успея да снимам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем“, сподели Ушев.  

Антиутопията е един от жанровете, които винаги ще съществуват заради мечтата и утопията на човека за един по-съвършен и по-добър свят, смята Теодор Ушев.

„Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за рая на бъдещето, който ние всички очакваме и се надяваме да се случи, а всъщност се получава обществен строй, който е враждебен на индивидуалната личност. Това потискане на човека, на съществото му, на свободата му води към интереса към този жанр.“

„Само като си помисля, че в рамките само на 20 години преживяхме и утопията на прекрасния нов процъфтяващ свят на богата и чиста Европа, така и антиутопията, в която живеем днес. Оказа се, че Европа нито е толкова богата, нито толкова чиста, нито толкова съвършена, а това, което получихме като демокрация, е някаква карикатура. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, диктатура на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и интелигентен човек“, коментира Теодор Ушев в предаването „Преди всички“.

Не можем да пренаписваме историята. Паметникът на Бузлуджа носи и провалите, и тъгата, всичко, което се случи в нашата държава, смята Ушев. Бузлуджа е една от снимачните точки на неговия нов филм. 

„В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва днес, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото образование тогава, на червените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези теми и неща са залегнали в нашия филм.“

Доброто побеждава, затова са създадени и приказките, убеден е режисьорът, който се зарича и във филма това да е така.

„Аз вярвам, че доброто няма как да не побеждава злото, поне за известно време. Това е и целта на изкуството – да вдъхва вяра в хората. Изкуството по някакъв начин също е утопия – то те кара да вярваш. Най-важното е да се отървем от безсмислието. Ако не вярваме в победата на доброто, то означава да нямаме надежда. Това е, което ни липсва днес, което тормози хората. Страхът от това, което се случва в момента, не е само от това, че ще умрем, че вирусът ще ни победи. Страхът е свързан с това, че няма перспектива. Няма точна дата, да кажем, че ето, на тази дата доброто ще победи злото, всички ще се прегърнем и ще започнем да танцуваме на площада.“

Всеки протест е полезен за размътването на блатото, в което живеем в момента, изтъкна Теодор Ушев.

„Определени хора, политически зомбита се опитаха и успяха да яхнат това абсолютно обяснимо желание за справедливост на младите хора, които бяха  на площада. Аз не смятам, че един протест може да бъде провал. Всяко избухване на воля за по-добър живот е положително.“

 

Цялото интервю ТУК

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.