Теодор Ушев коментира във "Фейсбук" новината за паричните награди, които правителството на ГЕРБ даде на 65 творци за средващите 3 години:

По повод артистите, техните пенсии и "подаянията", която държавата им прави. Баща ми, преди да почине получаваше 178 лв. пенсия. Не за трудов стаж, а по инвалидност.

Не му стигаха някакви си 7-8 г. А не му стигаха, защото от СБХ, (където много години той съвестно си плащаше отчисленията и осигуровките), през 89-а някой чиновник услужливо изгори архивите. (На този "чиновник" всички му знаят името). За да открадне малкото пари в касата. Така хиляди художници останаха без пенсии. В момента всички те са под социалния минимум. Разбира се, нито един председател на СБХ, нито един председател на Комисия по култура в парламента не направи нещо. Художниците нямаха и Златен Орфей.

Но когато баща ми продаваше картини на Запад (щото тук никой не ги искаше), ВТО Хемус му взимаше 75%. А останалите 25 % му ги даваше под формата на валутни левове. Ние бяхме щастливи - имахме за дънки Райфъл, кафе и Тоблерон за Нова година. Толкова. Артистите не са ви виновни. Всички те съвестно си плащаха осигуровките. И издържаха фалиралата държава и неработещата соц. икономика с "истинските пари", които изкарваха навън.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?