Теодор Ушев получи номинация за престижната награда „Оскар“ в категорията „Късометражна анимация”. Лентата е дълга осем минути. Заснета е с продуцентството на Националния филмов борд на Канада за около 65 000 канадски долара. За да попадне в окончателния списък на филмовата академия, лентата се конкурира с мегастудия като „Disney“ и „Pixar. От Монреал Ушев говори за БНР.
-------
„Както винаги се случва, никога не знаеш кога един малък жест, акт ще доведе до нещо голямо. Истината е, че заминах за Канада благодарение на 3 картички, които направих за „Радио България“, и едно лого. Това беше в далечната 1994-1995 година. След като спечелих няколко конкурса за графичен дизайн, благодарение на картичките, започнах да се занимавам с мултимедия. Тогава това беше голям хит. После ми предложиха да остана да работя за няколко месеца, които се превърнаха в 18 години. И така, започнах да правя анимация, да се интересувам от кино. Хората от Националния филмов борд на Канада видяха филмите ми, предложиха ми да направя филм за Интернет, после спечелих конкурс за по-голям детски филм, който се казва „Царица“. Това е разказ за едно малко момиченце, което тъгува за баба си… Оттам нататък и досега не мога да осъзная какво се случи. Правех филм след филм, получавах все повече награди от престижни фестивали. Стигнах до световната премиера на „Сляпата Вайша” на един от най-престижните кинофестивали – Берлинале.
Трябва да престанем да се страхуваме от миналото, да престанем да се страхуваме и от бъдещето, защото всичко, което ни се случва, е проекция на самите нас и то се случва днес и сега. От нашите жестове и нашите актове зависи как ще живеем утре.
Едва ли някой, който се занимава професионално с анимация, не знае начина, по който правя филмите си. Опитвам се постоянно да измислям някаква нова техника. Това се случи и със „Сляпата Вайша”. Техника, която разработвам от много години. Наричам я дигитална линогравюра. По дигитален път, рисувайки с таблет, създавам едно изображение, което прилича като направено на ръка, принтирано със съответните недостатъци и грешки. Това прави картината много жива, като движеща се книга, което всъщност беше и целта на този филм. Аз наистина исках зрителят да се чувства така, сякаш чете книга. Като допълнение звучи прекрасният глас на невероятната канадска актриса Каролин Давернас, която сподели с мен, че това е любимата й роля в киното.“
Разговора води Благородна Георгиева, БНР
