Теодор Ушев получи номинация за престижната награда „Оскар“ в категорията „Късометражна анимация”. Лентата е дълга осем минути. Заснета е с продуцентството на Националния филмов борд на Канада за около 65 000 канадски долара. За да попадне в окончателния списък на филмовата академия, лентата се конкурира с мегастудия като „Disney“ и „Pixar. От Монреал Ушев говори за БНР.

-------

„Както винаги се случва, никога не знаеш кога един малък жест, акт ще доведе до нещо голямо. Истината е, че заминах за Канада благодарение на 3 картички, които направих за „Радио България“, и едно лого. Това беше в далечната 1994-1995 година. След като спечелих няколко конкурса за графичен дизайн, благодарение на картичките, започнах да се занимавам с мултимедия. Тогава това беше голям хит. После ми предложиха да остана да работя за няколко месеца, които се превърнаха в 18 години. И така, започнах да правя анимация, да се интересувам от кино. Хората от Националния филмов борд на Канада видяха филмите ми, предложиха ми да направя филм за Интернет, после спечелих конкурс за по-голям детски филм, който се казва „Царица“. Това е разказ за едно малко момиченце, което тъгува за баба си… Оттам нататък и досега не мога да осъзная какво се случи. Правех филм след филм, получавах все повече награди от престижни фестивали. Стигнах до световната премиера на „Сляпата Вайша” на един от най-престижните кинофестивали – Берлинале.

Трябва да престанем да се страхуваме от миналото, да престанем да се страхуваме и от бъдещето, защото всичко, което ни се случва, е проекция на самите нас и то се случва днес и сега. От нашите жестове и нашите актове зависи как ще живеем утре.

Едва ли някой, който се занимава професионално с анимация, не знае начина, по който правя филмите си. Опитвам се постоянно да измислям някаква нова техника. Това се случи и със „Сляпата Вайша”. Техника, която разработвам от много години. Наричам я дигитална линогравюра. По дигитален път, рисувайки с таблет, създавам едно изображение, което прилича като направено на ръка, принтирано със съответните недостатъци и грешки. Това прави картината много жива, като движеща се книга, което всъщност беше и целта на този филм. Аз наистина исках зрителят да се чувства така, сякаш чете книга. Като допълнение звучи прекрасният глас на невероятната канадска актриса Каролин Давернас, която сподели с мен, че това е любимата й роля в киното.“

Разговора води Благородна Георгиева, БНР

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Любовта е опит да проникнеш в друго същество, но той е успешен само, ако предаването е взаимно.”

Октавио Пас, мексикански поет и писател, роден на 31 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията