ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук”

"Щом хората ме искат в политиката, ще вляза," е рефрен, който сме чували многократно от кого ли не в България преди избори. Сякаш има едни хора, които много се дърпат да са политици, ама на, избирателите ги искат и те решават да се включат. Последният пример е с Манолова за кандидатурта й за кмет. А отдавнашен пример е Бойко Борисов, който хич не му се правеше политика, ама като влезе в нея, не иска да си ходи. Спомняте ли си думите му: "Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво е България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни." (Коментар от 29 Март 2002 пред в. 24 часа). Или "Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер." (при учредяването на Съвета на старейшините към герб, 18 май, 2009). Нито кмет искаше да става, нито премиер, ама на, хората го "искат".... Това го казвам, защото е клише някой да се прави на нещо, което не е. На първо място човек влиза в политиката заради себе си и собствените си амбиции, а в бг случаят често е и ако го инсталират там с/у определени лични дивиденти. Така че, нека да спестим на обръгналия избирател внушенията за липса на лична мотивация. Никой не може да накара никого да влезе в политиката, ако той не иска....

(Цитатите са от книгата "Бойко Борисов. (В) първо лице" . Уникално и много забавно четиво. Златен фонд на цитатите на вечния премиер на България)

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков