ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук”

"Щом хората ме искат в политиката, ще вляза," е рефрен, който сме чували многократно от кого ли не в България преди избори. Сякаш има едни хора, които много се дърпат да са политици, ама на, избирателите ги искат и те решават да се включат. Последният пример е с Манолова за кандидатурта й за кмет. А отдавнашен пример е Бойко Борисов, който хич не му се правеше политика, ама като влезе в нея, не иска да си ходи. Спомняте ли си думите му: "Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво е България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни." (Коментар от 29 Март 2002 пред в. 24 часа). Или "Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер." (при учредяването на Съвета на старейшините към герб, 18 май, 2009). Нито кмет искаше да става, нито премиер, ама на, хората го "искат".... Това го казвам, защото е клише някой да се прави на нещо, което не е. На първо място човек влиза в политиката заради себе си и собствените си амбиции, а в бг случаят често е и ако го инсталират там с/у определени лични дивиденти. Така че, нека да спестим на обръгналия избирател внушенията за липса на лична мотивация. Никой не може да накара никого да влезе в политиката, ако той не иска....

(Цитатите са от книгата "Бойко Борисов. (В) първо лице" . Уникално и много забавно четиво. Златен фонд на цитатите на вечния премиер на България)

„Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още и после смъртта ще оставя завещание и прахът ми да не се смеси с друга народност.”

Георги Раковски, революционер, публицист, журналист, историк и етнограф, роден на 14 април преди 205 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...