ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук”

"Щом хората ме искат в политиката, ще вляза," е рефрен, който сме чували многократно от кого ли не в България преди избори. Сякаш има едни хора, които много се дърпат да са политици, ама на, избирателите ги искат и те решават да се включат. Последният пример е с Манолова за кандидатурта й за кмет. А отдавнашен пример е Бойко Борисов, който хич не му се правеше политика, ама като влезе в нея, не иска да си ходи. Спомняте ли си думите му: "Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво е България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни." (Коментар от 29 Март 2002 пред в. 24 часа). Или "Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер." (при учредяването на Съвета на старейшините към герб, 18 май, 2009). Нито кмет искаше да става, нито премиер, ама на, хората го "искат".... Това го казвам, защото е клише някой да се прави на нещо, което не е. На първо място човек влиза в политиката заради себе си и собствените си амбиции, а в бг случаят често е и ако го инсталират там с/у определени лични дивиденти. Така че, нека да спестим на обръгналия избирател внушенията за липса на лична мотивация. Никой не може да накара никого да влезе в политиката, ако той не иска....

(Цитатите са от книгата "Бойко Борисов. (В) първо лице" . Уникално и много забавно четиво. Златен фонд на цитатите на вечния премиер на България)

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Актьорите се вземат прекалено насериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен. Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?