АННА ЛАЗАРОВА

Само два месеца след премиерата на дебютната пълнометражна кинотворба на Теодор Ушев „φ1.618“, последната вече има в актива си цяла поредица от участия и номинации на престижни международни фестивали.

Току-що стана ясно, че филмът е номиниран за награда "Gilles-Carle" за най-добър първи или втори игрален филм. Учредена в памет на един от най-смелите режисьори на Квебек, наградата "Gilles-Carle" се присъжда всяка година от 2010 г. насам и е придружена от безвъзмездна помощ от $10 000, предоставена съвместно от Bell Media и Québec Cinéma.

Преди броени часове режисьорът получи покана за излъчване на филма в рамките на Международния филмов фестивал в Отава. Оценен високо заради „невероятното въображение“ и сърцатия подход на Ушев и целия екип към предизвикателния сценарий на Владислав Тодоров, „φ1.618“ влезе и в конкурсната програма на фестивала Rendez-vous Québec Cinéma. Целта на този форум, създаден през 1982 г., е да популяризира киното на Квебек и неговите създатели, да подкрепя културата на региона и да стимулира индустрията му.

Филмът на Теодор Ушев попадна и в официалната селекция на фестивала Phoenix Film Festival-Sci Fi and Horror. Мисията на филмовата фондация „Феникс“ е да подкрепя развитието на независимото кино в Аризона и неговите образователни възможности. Фестивалният маратон продължава с включване в официалната селекция на Международния филмов фестивал в Спокан. Предвид жанровата си специфика съвсем естествено „φ1.618“ стана част и от програмата на Boston Sci-Fi Festival - най-големия независим жанров филмов фестивал в САЩ!

Решен в стилистиката на научнофантастичната антиутопия, където смешното и страшното се преливат, филмът „φ1.618“ е дръзка, визуално примамлива адаптация по романа „Пумпал“ на един от ерудираните български писатели – Владислав Тодоров. В тази необикновена приказка бездарието и пошлостта гнетят повече от невежеството, метафорите за държавата, интелектуалната самота и поевтинелите души навяват усещане за безпътица, но спасение има – и то е в любовта. Защото безсмъртието няма смисъл, ако не можеш да спасиш поне един смъртен човек...

След предпремиерната прожекция на филма в рамките на Синелибри 2022 – това беше първият български филм, дал старт на фестивала - на 23 ноември 2022 г. се състоя световната му премиера в рамките на Black Night Film Festival в Талин, Естония. (PÖFF е ежегоден филмов фестивал от А класа, eдин от най-престижните кинофоруми в нашия регион.) На 24 ноември филмът тръгна в разпространение във всички български киносалони и пожъна забележителен успех.

Междувременно „φ1.618“ беше селектиран и в програмата на 51-вото издание на Фестивала на новото кино в Монреал (Festival du nouveau cinéma)с номинация за т.нар. „New Alchemist Award“. Именно на този форум са направили своя дебют киновизионери като Джим Джармуш, Стивън Содърбърг и Вим Вендерс. Една от първите положителни оценки дойде от Изабела Ванини, програматор на FORUM DES IMAGES, според която филмът на Ушев напомня за първите кинотворби на Жан-Пиер Жьоне, Марк Каро и Енки Билал.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...