ЯСЕН БОЯДЖИЕВ, DW

Мнозина се превъзбудиха от случката с отвинтените микрофони в залата за пресконференции на Министерския съвет - да не би някой да попита нещо бъдещата председателка на Европейската комисия (ЕК) и българския премиер. Да, случката е възмутителна. Защото гостенката може и да е помолила да няма журналистически въпроси, но със сигурност не ѝ е минало през ума, че "любезността" на домакините ѝ ще стигне до такава крайност. В света, в който живее тя, никой не би си позволил такова пренебрежително отношение към медиите (което означава и към тяхната аудитория). Иначе - лошо му се пише. В България обаче е друго.

Микрофоните и без това са ненужни

В същото време възбудата и възмущението около тази случка са малко попресилени и закъснели. По две основни причини. Първата е, че така или иначе (със или без микрофони и въпроси) от това събитие нямаше да научим нищо съществено. Гостенката щеше да повтаря любезности (доколкото още не е встъпила в длъжност и не разполага с отговорите), а домакинът щеше да каже пак онова, което говори всеки ден.

По принцип в България мнозина от водещите политици отдавна са се научили да говорят, без да казват нищо, да заобикалят въпросите, без да отговарят по същество, да ръсят измислици и безсмислици, да лъжат и мажат. Каквото и колкото и пъти да ги питаш. Този "стил" на общуване стана норма и дори минава за нещо като професионална обиграност. Което впрочем напоследък се превръща и в световна политическа мода.

Втората причина е, че в повечето случаи микрофоните и без това са ненужни. Повечето български медии и журналисти или въобще не питат, или задават желаните от събеседниците им въпроси. Защото ги мързи, защото не знаят, че трябва, защото не са наясно какво да питат и не разбират какво им отговарят. Но най-често защото така им е наредено и/или защото ги е страх.

В това отношение е много показателна една друга случка - ден-два след първата. В продължение на близо два часа пред записващите микрофони и камери премиерът обяснява на млади партийни активисти успехите на управлението си и как да дават отпор на опозицията. Когато свършва, отегчена от чакане журналистка от голяма медия го пита простодушно: "Да си ходим ли, или ще ни говорите нещо отвън?" (да не би да изпусне някоя от дежурните му речи и после да й се карат). Този "журналистически" въпрос обяснява всичко. "Журналистиката" често не е нищо повече от стойка за микрофон, а "медиите" са като водосточна тръба - каквото пуснеш в единия край, това излиза в другия. Колкото и каквото и да им наговориш, те ще те "отразят".

Затова тук е възможно министър-председателят, без да му мигне окото, да заяви, че "пети и шести реактор на АЕЦ "Козлодуй" приключват своята дейност след 10 години". Или че бившият шеф на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) и бъдещ генерален консул във Валенсия "е с няколко образования, хиляди награди и милиарди задържани и конфискувани средства". В повечето от най-масовите медии тези и много други подобни "съобщения" минават напълно безкритично, без никой да ги провери, камо ли да ги опровергае. Така широката публика може и да не разбере, че я баламосват на едро. Защото всъщност двата блока в Козлодуй могат да работят до 2047 и 2049 година. Бъдещият консул пък има само едно образование и само една награда (от Областния съвет по наркотични вещества в Благоевград), а "задържаните и конфискувани средства" не са за милиарди, а за 80 милиона, при това най-вече в надценени и непродаваеми недвижими имоти.

Спрете да ги пускате

По принцип медиите разполагат с изключително лесен и ефикасен начин да си отмъстят за отвинтените микрофони, да защитят собствената си мисия и интересите на аудиторията си и да принудят политиците да се придържат повече към фактите. Трябва просто да спрат да ги пускат за щяло и нещяло.

Например: да не излъчват надълго и нашироко празните приказки, взаимните комплименти и дипломатическите любезности на премиера и неговата задгранична гостенка. И да се ограничат най-много с кратко съобщение за посещението и за липсата на каквато и да било съществена информация от него.

Да спрат да препредават напоително и безкритично дежурните речи на премиера по всички въпроси. И въобще да не обръщат внимание на излъчваните "на живо" във "Фейсбук" профила му обиколки, приказки, "пресконференции" без журналисти и други подобни новаторски форми на предизборния пиар. Нека да си ги гледат само последователите му във "Фейсбук".

Да проявят елементарна хигиена и да прекратят ефирния абонамент на всевъзможни мошеници, търчи-лъжи, карикатурни кандидати за слава и политици ментета. Манипулациите, глупостите и лъжите могат да бъдат пускани само за да бъдат веднага разобличени.

Всичко това би имало много силен оздравителен ефект за цялата публична среда. Ако медиите бяха на мястото си и действаха по този начин, много неща около нас щяха да са по-различни, мнозина псевдогерои изобщо нямаше да ги има, а властта щеше да се упражнява много по-отговорно в полза на обществото.

Утопия

За съжаление това не е нищо повече от утопия. Не само микрофоните, но и много от българските медии са отдавна "отвинтени" или направо изтръгнати от корен. И не просто препредават безкритично каквото им се говори, а съзнателно са се превърнали в част от механизмите на пропагандата и лъжата, които крепят явната и задкулисната власт.

Останалите вегетират върху сухата и камениста медийна почва. С тенденция също да бъдат "отвинтени" и стъпкани. Или да изчезнат от само себе си.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.