АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

Бойко Борисов заби поредния пирон в ковчега на българската журналистика. И цената ще я плащаме всички: на първо място - колегите в Би Ти Ви, после гилдията, а накрая и цялото общество. 

Медийната стратегия на лидера на ГЕРБ, откакто дойде на власт преди 14 години, гласи горе-долу следното: отслабвай, изтласквай, дискредитирай. По пътя към прочутата максима на Джим Морисън, че който контролира медиите, контролира и съзнанието.

 

Борисов и медиите в България

Борисов наблюдаваше безучастно (или пък съучастно) как Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева овладяваха печата в страната. Случайно или не, този процес вървеше ръка за ръка с изключително благосклонното отразяване на управлението на ГЕРБ. Е, с едно изключение около 2013-2014 година, но в коя връзка няма турбуленции? През всичките тези години медийният плурализъм намаляваше, столчета се клатеха, фамилиарничеше се с едни по-ведри и приятелски настроени журналисти, докато другите, по-кисели, сърдити и заядливи, бяха демонизирани. В резултат - въпросите намаляваха, неудобните репортажи също. 

Междувременно в годините десетки милиони обществени пари бяха раздадени на издания с меко казано съмнително реноме и качество. И докато на жълтите и кафяви медии се правеха реверанси - дали с ексклузивна информация или с някое друго договорче за медийно отразяване, качествените издания бяха изтласквани и избутвани към периферията. Тормозът срещу тях беше толериран, а опитите на международни организации да защитят свободата на словото - удобно игнорирани. Тук е важно да припомним как на "Репортери без граници" им отне години докато успеят да се срещнат с Борисов, след като организацията биеше камбаната и поставяше България на последно място в ЕС по свобода на словото. Накрая среща се проведе през 2019 година. На нея Борисов поиска от "Репотери без граници" пътна карта за подобряване на ситуацията със свободата на словото в България, те я изготвиха и му я предоставиха, а той... така и не им отговори. 

И накрая - дискредитирането. Една от най-успешните стратегии, чиито плодове зреят навсякъде. В крайна сметка днес отношението на една голяма част от българското общество към журналистиката, свободата на словото и медиите като цяло се свежда до една единствена дума - "мисирки". Да, крилатата фраза е не на друг, а на самия Бойко Борисов. "Журналята" са некомпетентни, платени, порочни - дългогодишни внушения, които настроиха обществото срещу четвъртата власт, отказаха доказани професионалисти от бранша и го направиха непривлекателен за младите. И все пак през последните години, в целия политически тюрлюгювеч, медиите сякаш започнаха да дишат малко по-свободно, макар и през хриповете, натрупани през годините управление на ГЕРБ.

 

Какво цели да ни втълпи издигането на Хекимян?

Но Борисов дойде да ни напомни, че все още държи юздите. Че той е човекът, към когото шефът на най-големия нюзруум в България ще се обърне за помощ, когато дните му в медията са преброени, каквито слухове се появиха. И че това далеч не е единственото телевизионно лице в интимни отношения с лидера на ГЕРБ, което пък е публична тайна. Издигането на Антон Хекимян за кмет на София цели да ни втълпи, че на "мисирките" и "журналята" не трябва да се вярва. Защото кой знае с кой политик преговарят за някой пост? Дори когато пишат за "Турски поток", "Барселонагейт" или окрадения асфалт по пътищата...  

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„По-добре да се задоволявате с малко, отколкото да имате злато и студено сърце!“

Вилхелм Хауф, германски писател, роден на 29 ноември преди 221 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.

Такива, каквито бяхме

 

50 години от премиерата на "Каквито бяхме". Творбата на Полак е сред вечните класики на Холивуд, която може да се гледа винаги и с удоволствие