Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият вълшебник на словото ни припомня по своя очарователен, поетичен и малко ироничен маниер, че когато никой и нищо не е на мястото си, мигновено настъпват всеобщ смут и хаос. В края на приказката се появява  една проста свирка със силен и рязък звук, който предизвиква страшна буря. За щастие на финала всичко намира мястото си - и банкерското семейство, и фермерите- новобогаташи, и господарите и слугите...

Нашата историческа съдба изглежда такава: открай време никой и нищо да не е на мястото си.  

Всъщност и историческото ни развитие е било такова заради робството, нямали сме оформени класи и нормален развой на обществото, а и на културата. Така се е оформил и националният ни характер. Да не си знаем мястото, да не бъдем заедно и единни в трудни важни моменти, нищо, че на старата стилна сграда на Парламента има мъдър надпис. (На противната „нова”, построена в сталински стил от Вълко Червенков  – вече го няма!) ...А в периода между двете световни войни, когато постигнахме равнище, съизмеримо с европейските стандарти, сякаш нещата бяха по-подредени и обществото ни разполагаше с доста по- ясна скала на ценностите. 

Превратът от Девети септември постави “ново начало”, за да се обърка всичко и за да тръгнем назад... И всеки пак, ще бъде  едностранчиво и несправедливо да твърдим, че абсолютно всички критерии и норми бяха напълно изгубени, че имаше тотален хаос, както е сега. Наистина, обществото ни от все пак, нормално  разслоено преди войната стана “хомогенно”, започна да се унифицира, уеднаквява по сталински още в началото на 50-те години. (А който не се „уеднаквяваше „ „доброволно”  го чакаха Белене и Ловеч!).  

И така, твърде скоро изчезнаха границите между отделните класи и прослойки, между отделните личности. Разделихме се единствено по един признак - “партийни” и “безпартийни”. „Правоимащи” и „правонямащи”. 

Лично аз и моите родители и роднини, преминали през ужасните първи  две десетилетия след 1944 г., бяхме от “втората” категория и изпитахме немалко огорчения и притеснения, но такава бе съдбата на мнозина в България...

Но да се върнем на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски род и културен деец, не мога да се примиря, че държавата ни вече двайсетина години, при това на всички нива -  се  ръководи от неподходящи и в много моменти и от недостойни и дори вредни хора, които нямат  уважението, доверието и подкрепата на обществото, нямат и доблестта да приемат този безспорен  факт. Някои от тях просто нямат никакъв срам – ето показаха се толкова агенти- доносници, но нито един не си подаде оставката....

Но ако в приказката „Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, глупав, суетен, лъжлив  и некадърен. Сега си имаме си имаме също такъв, макар и не с аристократичен  произход. И неговата, сякаш извадена от музея на Мадам Тюсо нелепа и бутафорна фигура също потвърждават тази известна приказка на Андерсен, както и една -   друга, още по-известна от нея:  “Новите дрехи на царя”. Защото за 12- те години от царуването на Цезар от село Банкя слязохме още по-надолу, съвсем до дъното. И сега сме най-бедната, най-корумпираната, най- болната и нещастната, най- слабата във всяко отношение  държава в цяла  Европа...  А за капак,  накрая след упадъка, лишенията и бедността, се появиха и нови европейски милиарди и банкянският герой  реши отново да ги разпилее, да ги даде на приближените си и на онзи, от когото е най-зависим, да ни зароби с огромен нов дълг, който да изплащат и правнуците ни! Да, за това се писа и говори много, но както  се казва: керванът си върви, а кучетата си лаят...

Моята голяма тревога  сега е за културата на България, 

винаги пренебрегвана, изтиквана “натясно в ъгъла” (С. Моъм).Т.нар. “културна политика”  от последните години нанесе непоправими щети на българското общество и предизвика един процес на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна дотам, че вече аплодира Слави, Ивана, Камелия, Глория и Азис! На последния се даде дори  телевизионен канал!  А Министерството на българската култура не направи нищо, за да спре  тази катастрофа. В очите на обществеността  то отдавна стана излишно. Всъщност какво прави то за българската култура? Какво направиха „културните министри Веждьо и Ало - Банов, освен да налагат като директори свои съпартийци, които да използват постовете си предимно за лични облаги като разменна монета? Да съсипват културни институти и паметници, да унижават бедните ни артисти и музиканти, да прогонват младите в чужбина? Повечето от институтите у нас се рушат -  било поради липса на средства, лошо,  поради непочтено или некадърно управление, било поради неуредените финансови отношения между министерството и общините. 

Тези институти уж са на територията на общините, а са безсилни например да прогонят някой директор рушител или кмет диктатор! А и освен това - силното деструктивното начало, заложено в двете уникални по своята глупост и непригодност “реформи” на Костов и Рашидов - театралната и музикалната, и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в областта на културата. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най-важното е да се награбят доколкото могат и след тях  може и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкова са се ояли, награбили...

Да, ясно е, че тези „царе” не са  мястото си, както би казал и  великият Андерсен, когото знаем и обичаме от деца. Ние, българите, от опит знаем, че е лесно да се руши и трудно да се изгражда наново веднъж разрушеното.  Държавата ни е вече разрушена. Рушат се пътища, магистрали, тунели, цели села.  Вече нямаме нито полиция, която да ни пази, нито сериозна войска, а държавност – съвсем нямаме. Нямаме и нормална съдебна система. Явно е, че разрушителното начало е генетично заложено у нас...Държавата ни е вече опустошена, а  Хунтата-  ГЕРБ не спира да краде и да руши!

Тези дни препрочетох приказката на Андерсен в прекрасния превод на писателя Светослав Минков. Тя завършва така: “Всеки  на мястото си! И туй ще бъде някога. Но нали Вечността, все пак, е дълга, много по-дълга от тази глупава история?!” 

Дано! Ако, разбира се, не стоим със скръстени ръце и вземем да изметем всички лоши хора,  заедно с техния гол, лъжлив, крадлив,  самозабравил се и нагъл цар!  Защото Злото може да бъде победено от Доброто, само ако второто се обедини. На тези важни избори! Те може би няма да са последните, окончателните и решаващите, но все пак, ще променят нещо, което вече започна от знаменателното лято на 2020 година. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„От всички измамници най-много се страхувай от себе си.“

Сьорен Киркегор, датски философ, роден на 5 май преди 208 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.