Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият вълшебник на словото ни припомня по своя очарователен, поетичен и малко ироничен маниер, че когато никой и нищо не е на мястото си, мигновено настъпват всеобщ смут и хаос. В края на приказката се появява  една проста свирка със силен и рязък звук, който предизвиква страшна буря. За щастие на финала всичко намира мястото си - и банкерското семейство, и фермерите- новобогаташи, и господарите и слугите...

Нашата историческа съдба изглежда такава: открай време никой и нищо да не е на мястото си.  

Всъщност и историческото ни развитие е било такова заради робството, нямали сме оформени класи и нормален развой на обществото, а и на културата. Така се е оформил и националният ни характер. Да не си знаем мястото, да не бъдем заедно и единни в трудни важни моменти, нищо, че на старата стилна сграда на Парламента има мъдър надпис. (На противната „нова”, построена в сталински стил от Вълко Червенков  – вече го няма!) ...А в периода между двете световни войни, когато постигнахме равнище, съизмеримо с европейските стандарти, сякаш нещата бяха по-подредени и обществото ни разполагаше с доста по- ясна скала на ценностите. 

Превратът от Девети септември постави “ново начало”, за да се обърка всичко и за да тръгнем назад... И всеки пак, ще бъде  едностранчиво и несправедливо да твърдим, че абсолютно всички критерии и норми бяха напълно изгубени, че имаше тотален хаос, както е сега. Наистина, обществото ни от все пак, нормално  разслоено преди войната стана “хомогенно”, започна да се унифицира, уеднаквява по сталински още в началото на 50-те години. (А който не се „уеднаквяваше „ „доброволно”  го чакаха Белене и Ловеч!).  

И така, твърде скоро изчезнаха границите между отделните класи и прослойки, между отделните личности. Разделихме се единствено по един признак - “партийни” и “безпартийни”. „Правоимащи” и „правонямащи”. 

Лично аз и моите родители и роднини, преминали през ужасните първи  две десетилетия след 1944 г., бяхме от “втората” категория и изпитахме немалко огорчения и притеснения, но такава бе съдбата на мнозина в България...

Но да се върнем на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски род и културен деец, не мога да се примиря, че държавата ни вече двайсетина години, при това на всички нива -  се  ръководи от неподходящи и в много моменти и от недостойни и дори вредни хора, които нямат  уважението, доверието и подкрепата на обществото, нямат и доблестта да приемат този безспорен  факт. Някои от тях просто нямат никакъв срам – ето показаха се толкова агенти- доносници, но нито един не си подаде оставката....

Но ако в приказката „Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, глупав, суетен, лъжлив  и некадърен. Сега си имаме си имаме също такъв, макар и не с аристократичен  произход. И неговата, сякаш извадена от музея на Мадам Тюсо нелепа и бутафорна фигура също потвърждават тази известна приказка на Андерсен, както и една -   друга, още по-известна от нея:  “Новите дрехи на царя”. Защото за 12- те години от царуването на Цезар от село Банкя слязохме още по-надолу, съвсем до дъното. И сега сме най-бедната, най-корумпираната, най- болната и нещастната, най- слабата във всяко отношение  държава в цяла  Европа...  А за капак,  накрая след упадъка, лишенията и бедността, се появиха и нови европейски милиарди и банкянският герой  реши отново да ги разпилее, да ги даде на приближените си и на онзи, от когото е най-зависим, да ни зароби с огромен нов дълг, който да изплащат и правнуците ни! Да, за това се писа и говори много, но както  се казва: керванът си върви, а кучетата си лаят...

Моята голяма тревога  сега е за културата на България, 

винаги пренебрегвана, изтиквана “натясно в ъгъла” (С. Моъм).Т.нар. “културна политика”  от последните години нанесе непоправими щети на българското общество и предизвика един процес на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна дотам, че вече аплодира Слави, Ивана, Камелия, Глория и Азис! На последния се даде дори  телевизионен канал!  А Министерството на българската култура не направи нищо, за да спре  тази катастрофа. В очите на обществеността  то отдавна стана излишно. Всъщност какво прави то за българската култура? Какво направиха „културните министри Веждьо и Ало - Банов, освен да налагат като директори свои съпартийци, които да използват постовете си предимно за лични облаги като разменна монета? Да съсипват културни институти и паметници, да унижават бедните ни артисти и музиканти, да прогонват младите в чужбина? Повечето от институтите у нас се рушат -  било поради липса на средства, лошо,  поради непочтено или некадърно управление, било поради неуредените финансови отношения между министерството и общините. 

Тези институти уж са на територията на общините, а са безсилни например да прогонят някой директор рушител или кмет диктатор! А и освен това - силното деструктивното начало, заложено в двете уникални по своята глупост и непригодност “реформи” на Костов и Рашидов - театралната и музикалната, и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в областта на културата. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най-важното е да се награбят доколкото могат и след тях  може и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкова са се ояли, награбили...

Да, ясно е, че тези „царе” не са  мястото си, както би казал и  великият Андерсен, когото знаем и обичаме от деца. Ние, българите, от опит знаем, че е лесно да се руши и трудно да се изгражда наново веднъж разрушеното.  Държавата ни е вече разрушена. Рушат се пътища, магистрали, тунели, цели села.  Вече нямаме нито полиция, която да ни пази, нито сериозна войска, а държавност – съвсем нямаме. Нямаме и нормална съдебна система. Явно е, че разрушителното начало е генетично заложено у нас...Държавата ни е вече опустошена, а  Хунтата-  ГЕРБ не спира да краде и да руши!

Тези дни препрочетох приказката на Андерсен в прекрасния превод на писателя Светослав Минков. Тя завършва така: “Всеки  на мястото си! И туй ще бъде някога. Но нали Вечността, все пак, е дълга, много по-дълга от тази глупава история?!” 

Дано! Ако, разбира се, не стоим със скръстени ръце и вземем да изметем всички лоши хора,  заедно с техния гол, лъжлив, крадлив,  самозабравил се и нагъл цар!  Защото Злото може да бъде победено от Доброто, само ако второто се обедини. На тези важни избори! Те може би няма да са последните, окончателните и решаващите, но все пак, ще променят нещо, което вече започна от знаменателното лято на 2020 година. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.