Огнян СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България

“Всеки на мястото си!” Спомняте ли си приказката на Андерсен с това призивно заглавие? В нея великият вълшебник на словото ни припомня по своя очарователен, поетичен и малко ироничен маниер, че когато никой и нищо не е на мястото си, мигновено настъпват всеобщ смут и хаос. В края на приказката се появява  една проста свирка със силен и рязък звук, който предизвиква страшна буря. За щастие на финала всичко намира мястото си - и банкерското семейство, и фермерите- новобогаташи, и господарите и слугите...

Нашата историческа съдба изглежда такава: открай време никой и нищо да не е на мястото си.  

Всъщност и историческото ни развитие е било такова заради робството, нямали сме оформени класи и нормален развой на обществото, а и на културата. Така се е оформил и националният ни характер. Да не си знаем мястото, да не бъдем заедно и единни в трудни важни моменти, нищо, че на старата стилна сграда на Парламента има мъдър надпис. (На противната „нова”, построена в сталински стил от Вълко Червенков  – вече го няма!) ...А в периода между двете световни войни, когато постигнахме равнище, съизмеримо с европейските стандарти, сякаш нещата бяха по-подредени и обществото ни разполагаше с доста по- ясна скала на ценностите. 

Превратът от Девети септември постави “ново начало”, за да се обърка всичко и за да тръгнем назад... И всеки пак, ще бъде  едностранчиво и несправедливо да твърдим, че абсолютно всички критерии и норми бяха напълно изгубени, че имаше тотален хаос, както е сега. Наистина, обществото ни от все пак, нормално  разслоено преди войната стана “хомогенно”, започна да се унифицира, уеднаквява по сталински още в началото на 50-те години. (А който не се „уеднаквяваше „ „доброволно”  го чакаха Белене и Ловеч!).  

И така, твърде скоро изчезнаха границите между отделните класи и прослойки, между отделните личности. Разделихме се единствено по един признак - “партийни” и “безпартийни”. „Правоимащи” и „правонямащи”. 

Лично аз и моите родители и роднини, преминали през ужасните първи  две десетилетия след 1944 г., бяхме от “втората” категория и изпитахме немалко огорчения и притеснения, но такава бе съдбата на мнозина в България...

Но да се върнем на критериите и нормите. Като потомък на възрожденски род и културен деец, не мога да се примиря, че държавата ни вече двайсетина години, при това на всички нива -  се  ръководи от неподходящи и в много моменти и от недостойни и дори вредни хора, които нямат  уважението, доверието и подкрепата на обществото, нямат и доблестта да приемат този безспорен  факт. Някои от тях просто нямат никакъв срам – ето показаха се толкова агенти- доносници, но нито един не си подаде оставката....

Но ако в приказката „Всеки на мястото си!” на Андерсен има един цар, глупав, суетен, лъжлив  и некадърен. Сега си имаме си имаме също такъв, макар и не с аристократичен  произход. И неговата, сякаш извадена от музея на Мадам Тюсо нелепа и бутафорна фигура също потвърждават тази известна приказка на Андерсен, както и една -   друга, още по-известна от нея:  “Новите дрехи на царя”. Защото за 12- те години от царуването на Цезар от село Банкя слязохме още по-надолу, съвсем до дъното. И сега сме най-бедната, най-корумпираната, най- болната и нещастната, най- слабата във всяко отношение  държава в цяла  Европа...  А за капак,  накрая след упадъка, лишенията и бедността, се появиха и нови европейски милиарди и банкянският герой  реши отново да ги разпилее, да ги даде на приближените си и на онзи, от когото е най-зависим, да ни зароби с огромен нов дълг, който да изплащат и правнуците ни! Да, за това се писа и говори много, но както  се казва: керванът си върви, а кучетата си лаят...

Моята голяма тревога  сега е за културата на България, 

винаги пренебрегвана, изтиквана “натясно в ъгъла” (С. Моъм).Т.нар. “културна политика”  от последните години нанесе непоправими щети на българското общество и предизвика един процес на лумпенизация, на опростачване на нацията, която стигна дотам, че вече аплодира Слави, Ивана, Камелия, Глория и Азис! На последния се даде дори  телевизионен канал!  А Министерството на българската култура не направи нищо, за да спре  тази катастрофа. В очите на обществеността  то отдавна стана излишно. Всъщност какво прави то за българската култура? Какво направиха „културните министри Веждьо и Ало - Банов, освен да налагат като директори свои съпартийци, които да използват постовете си предимно за лични облаги като разменна монета? Да съсипват културни институти и паметници, да унижават бедните ни артисти и музиканти, да прогонват младите в чужбина? Повечето от институтите у нас се рушат -  било поради липса на средства, лошо,  поради непочтено или некадърно управление, било поради неуредените финансови отношения между министерството и общините. 

Тези институти уж са на територията на общините, а са безсилни например да прогонят някой директор рушител или кмет диктатор! А и освен това - силното деструктивното начало, заложено в двете уникални по своята глупост и непригодност “реформи” на Костов и Рашидов - театралната и музикалната, и нежеланието на властта да предприеме каквото и да е в областта на културата. Да, за тези бездуховни хора се оказа, че най-важното е да се награбят доколкото могат и след тях  може и потоп да стане. Нали тях няма да ги засегне, толкова са се ояли, награбили...

Да, ясно е, че тези „царе” не са  мястото си, както би казал и  великият Андерсен, когото знаем и обичаме от деца. Ние, българите, от опит знаем, че е лесно да се руши и трудно да се изгражда наново веднъж разрушеното.  Държавата ни е вече разрушена. Рушат се пътища, магистрали, тунели, цели села.  Вече нямаме нито полиция, която да ни пази, нито сериозна войска, а държавност – съвсем нямаме. Нямаме и нормална съдебна система. Явно е, че разрушителното начало е генетично заложено у нас...Държавата ни е вече опустошена, а  Хунтата-  ГЕРБ не спира да краде и да руши!

Тези дни препрочетох приказката на Андерсен в прекрасния превод на писателя Светослав Минков. Тя завършва така: “Всеки  на мястото си! И туй ще бъде някога. Но нали Вечността, все пак, е дълга, много по-дълга от тази глупава история?!” 

Дано! Ако, разбира се, не стоим със скръстени ръце и вземем да изметем всички лоши хора,  заедно с техния гол, лъжлив, крадлив,  самозабравил се и нагъл цар!  Защото Злото може да бъде победено от Доброто, само ако второто се обедини. На тези важни избори! Те може би няма да са последните, окончателните и решаващите, но все пак, ще променят нещо, което вече започна от знаменателното лято на 2020 година. 

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„През последните 20 години изглежда, че всеки филм е с поне 20 минути по-дълъг, отколкото трябва.”

Итън Хоук, американски актьор, роден на 6 ноември преди 54 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...