НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Разбира се, че се тревожа когато хора, които стават магистри пишат оДбрана, сигОрност, безопасТност, риЗк. Това е очевидно засилваща се тенденция на лоша образованост и направо на необразованост.

Съзнавам, че като част от системата на висшето образование аз също нося вина за случващото се в тази област. Макар че като правило въпросните млади хора са продукт и направо жертва на по-предните фази на нашето образование и те идват при нас вече осакатени дори не само като правопис, а като мислене, взискателност към себе си, ценности и желание за надграждане на личността си.

Но ние трябва да отидем отвъд лошото образование, което децата и внуците ни получават у нас. Процесът е далеч по-сложен и по-всеобхватен. Става дума за крайно негативно отношение към културата, за толериране на ниската култура, за парадиране с безкултурието, за презрение към очевидно културните и несъмнено възпитаните хора.

Причините за това са не една и две и абсолютизацията на някоя от тях несъмнено изкривява оптиката, представя проблема едностранчиво. Но не може да не се спомене все по-ниската култура на видни представители на властта. Особено осезаемо става това тогава, когато ключови фигури на властта се задържат по-дълго на власт. Те постепенно се превръщат в модел на поведение, в стандарт, в пример за подражание и в не малка степен перверзен еталон по отношение на онова, което успешният човек трябва да притежава в България, за да е успешен.

Знае се от политическите науки, че властникът, разположил се продължително време във властта може да окаже много силно влияние върху манталитета и даже върху менталността на обществото. Ненапразно в късния соц имаше такава масова тодорживковизация на голяма част от народа ни – култивиране на тарикатлък, на недостатъчно образование, дебелашко чувство за хумор, народнячество и нелицеприятна смес от байганьовство и хитърпетърство в жизнената стратегия и като формула за уреждане в живота.

Винаги ме е занимавал езикът на властта. Защото той има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

За мен от прочетените книги и жизнения опит е несъмнено, че простият, дори граничещ с просташки, език на властта се трансформира в прост, дори граничещ с просташки, език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Структурните лингвисти, лингвистите психолози, лингвистите в сигурността и антропологическите лингвисти - всеки по свой път и със свой инструментариум - са доказали, че между битието и езика, на който то се описва, разказва и реконструира, действа обратната връзка. Казано по-ясно, не само каквото ни е битието, такъв ни е езикът, но и какъвто ни е езикът, такова ни е битието.

Ето защо съм писал и ще пиша, че властта не бива да използва безкултурен език: простаци, шестаци, кюфтаци, главанаци; тя не може да си служи с грубости и гадости като пунта мара, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), гърдите са ми големи; и не е редно да прибягва до фрази като вие сте прости и аз съм прост, българите са като моите кучета, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Не виждам нищо лошо обикновеният човек да слуша чалга. В края на краищата обикновеният човек не е длъжен да разсъждава все над световните проблеми и да цитира Шекспир в оригинал, няма как да използва стила на Камю или слога на Кафка.

Страшното е не като се слуша и пее чалга. Страшното е когато проблемите на обществото се осмислят на чалга ниво. Когато е чалгизирано съзнанието на обществото. Когато чалгово е поведението на властта.

Властта има доста често точно такова поведение – на чалга-власт. Тя има чалга-език, чалга-мислене, чалга-държане, чалга-отношение към насъщното и жизнено важното в страната ни.

По този начин водещите политици легитимират чалгизацията, хамалщината, дебеловратието, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите. А това вече е свидетелство за катастрофа, за пошлост и арогантност, достигнали най-високите нива на държавното управление.

Все по-често се натъквам на хора, на групи хора, на прослойки от хора, които „разсъждават” по същия начин – примитивно и преднамерено, безпардонно и без грам съмнение, по прости и елементарни схеми, чрез банални и повърхностни обяснителни шаблони. Те не се замислят колко малко знаят, а мразят знаещите повече. Парадират с неосведомеността си, щастливи са в ограничеността си, имат за всичко отговор и винаги някой друг им е виновен. На пръв поглед шокират с парвенющината си, но ако човек се взре в тях, ще види, че всъщност се държат като зомбирани.

Трябва да се помни - не само каквито сме, така започваме да говорим, но и както говорим - такива започваме да ставаме.

Днес е в сила обратната връзка – когато следствието и причината могат да си разменят местата и следствието да започне да влияе на причината, която го е породила, а причината да стане следствие на породеното от нея следствие.

Ето защо толкова акцентирам на езика и културата на политиците. Да, и те са хора, ще каже някой, а значи нищо човешко не им е чуждо, могат да говорят нелепици, грубости, простотии, тъпотии, цинизми. Та нали така говорят обикновените хора.

Да, ама не...

Защото политиците не са само персони с повече власт и право да решават стратегически проблеми. Те имат преди всичко твърде много и особено високи отговорности. Те могат да бъдат шанс за обществото, но могат да бъдат и зло за него.

Висшите ни политици не са осъзнали своята отговорност за езика, на който обществото мисли за проблемите си. И като не са го осъзнали, те я карат словесно през просото. Без да си дават сметка, че така вредят ужасно силно на обществото и народа си.

Неизкоренима е моята тревога, че с непремерен, лишен от дълбочина, злобен, арогантен език, водещите политици легитимират грубостта, изпростяването, примитивизирането, чалгизацията, некултурността в речника на обществото и ги превръщат в основния арсенал от езикови средства, начини за оценяване на случващото се в страната и способи за изразяване на мислите.

Войнстващата неграмотност, агресивната посредственост, арогантната парвенющина се мултиплицират, репродуцират, възпроизвеждат. Ето тук се вижда с най-страшна сила липсата на лидери, водачи, просветен елит в България. Ако имаше лидери, водачи, просветен елит, вместо свещената простота, настанила се във висшите етажи на политиката, бизнеса, науката и културата, те щяха да разширяват и задълбочават мисленето на хората, щяха да им помагат да се надигат на пръсти, за да виждат какво има отвъд хоризонта на ежедневните грижи и тревоги, семпли радости и първични удоволствия, щяха да ги карат да осъзнават колко неблаговидно занятие е да профукваш живота си в безхаберие спрямо страната и обществото и колко нищожно е да унищожаваш ежедневно личността в себе си, само защото си разбрал или си предположил, че днес да си личност със собствено мислене и собствено чувство за достойнство е абсолютно безперспективно и е лукс, който не можеш да си позволиш.

Пак ще повторя - не само езикът ни е такъв, какъвто сме ние, но и какъвто ни е езикът, такива сме ние.

Все същата т.нар. "обратна връзка".

Точно така не само както живеем, такива ставаме, но и каквито ставаме, така живеем.

Ние ставаме все по-лоши и по-зли, защото живеем все по-лошо и по-зле, но и ние живеем все по-лошо и по-зле, защото ставаме все по-лоши и по-зли.

Ето защо всеки смислен и мислещ родител трябва да внимава какви думи използва пред децата си. Ако той псува и говори цинизми, децата ще правят същото. Но най-страшното е не, че децата ще псуват и говорят цинизми, а и че като правят тези неща, те затварят хоризонта си на цели и стремежи, мисъл и действие в техните рамки. И както говорят, такива стават.

От науката се знае - еднояйчни близнаци отгледани в две различни семейства – едното възпитано, културно, с приличен език, с културни потребности, а другото – с псувни, насилие, цинизъм, безкултурие, към своята 12-годишнина вече имат 25% различен интелект. Средата осакатява ума, оскотява потребностите, обезценностява и примитивизира.

Може да се каже, че същото в не малка степен се отнася и за обществата. Затова последните десетина години вероятно са ни снижили културата, ценностите, потребностите, интелекта ни на общество на 25%, т.е. направили са ни като общество с една четвърт по-примитивно, по-грубо, по-просто и по-нископотребно. А щетите в културата, в ценностите изискват тройно време за възстановяване – 10 години системно рушене ще означават 30 години лекуване на нанесените щети. 30 години са цяло едно поколение!!!!

Такъв е законът на живота при обществото:

Простотата , дори простотията на властта неизбежно – рано или късно, даже по-скоро рано, отколкото късно, се превръща в простота, дори простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ.

А се знае от време оно - прост народ, слаба държава.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

"Изчезна срамът в обществото. Модерно е да си правиш сам имидж, да си създаваш образ. Не е вече чудно никому, че по телевизията един човек говори за себе си със суперлативи."

Ицко Финци, български актьор, роден на 25 април преди 92 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.