ЯНА КОЛЕВА

Когато се разчу за нея преди месец, всички изтръпнаха, че някой несполучливо прави реклама точно преди местните избори на премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Някои направиха аналогия с томовете на Тодор Живков и други авторитарни подобия на книги. 

Съмнявай се във всичко, е казал класикът. Книгата се оказа прекрасен пример за ирония, актуалност, обективност. Тя предизвиква ту искрен смях, ту от цитатите в нея тръпки те побиват. Борисов – в цялата си натуралност, с доста позабравени, но страховити знаци накъде е вървял политическият му път. Трябваше да го предвидим, но както гласи сентенцията: Думите отлитат, само писаното остава. 

Паметта ни като избиратели е къса, иначе можеше по друг начин да решим политическата си съдба. Но не е късно. Дано повече хора си купят малката красива книжка, която при следващи издания със сигурност ще набъбне здраво – та главният й герой всеки божи ден дава нов първокласен материал. 

Политиците ни заслужават такива сборници с цитати, за да няма после нечули и неразбрали сред данъкоплатците. „Бойко Борисов. (В) ПЪРВО ЛИЦЕ” е чудесно начало на разбулване на мрака около „избраните” в държавата. Тя е снимка на злощастния ни преход, на наивността ни, на възхода на яхналите вълната и народа прагматични индивиди. Тя е и реалистична картина на популизма, лъжливите обещания, на цинизма, високомерието, нахалството и нескромността. 

Чакам с нетърпение следващия в поредицата на издателство „Ludite” и нямам съмнение, че който и да е той, ще си струва. 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...