НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Руснаците казват Дурной пример заразителен. Лошият пример е заразяващ.

Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

По-накратко, простият или не дай Боже просташки език на властта се трансформира в прост или не дай Боже просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.

Трябва да се помни - не само каквито сме, такъв език използваме, но и какъвто език използваме, такива ставаме.

Ето защо властта трябва да си подбира изразните средства и дори да има дефицит от образование и култура, трябва да ги осъзнава и да се стреми да минимизира този дефицит.

Иначе рано или късно нейната простота и не дай Боже простотия, ще се превърне неизбежно в простота и не дай Боже простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ. 

А е казано - прост народ, слаба държава.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек