ИВО БАЛЕВ, „Сега”

Херо, Херооо, какво знаеш ти! 

Хубаво момиче си, с древен произход, дай да те гушна, за велика държава работиш, обаче такова нещо не си виждала, нали? 

Нашите прости българи, като чуят Херо Мустафа, си мислят, че за мъж става въпрос, веднага си представят пехливанин! 

Затова исках да прокарам Истанбулската конвенция - да научи българинът, че не само футболен треньор може да се вика Херо, ами

и такава хубавица като тебе, щип, муци-муци, гали-гали...

Ше извиняваш, че малко като за прасенце ми са нежностите, ама ако ми дойдеш у зайчарника на Банкя, няма да съжаляваш. Не ми гледай шкембака, не знаеш какъв лалугер се крие под тая могила! 

Погледни сега тука как копат археолозите - красота! 

Ако не съм аз да ги ангажирам на моите инфраструктурни обекти, има да лапат мухите и да ги ядат прилепите в някоя Съева дупка, а тука - гледай! Паница са изровили, артефакт, та дрънка! В тая паница преди 3000 години човекът си е дробил попарата, дето сега ние ще я сърбаме. Я кажи аааа, затвори си очите, отвори си устата, опааа, не ми хапи пръста, лошо момиче! 

Ех, обичам да ми се дърпат, че то - знаеш ли какво е в тая България? Всички ми се лигавят и ми разливат сироп и ми се подмазват.

Аз се правя, че ми е неприятно, то си е жалка гледка де, ама все пак вътрешно си ми е кеф, та дори и външно. Абе сърби, боли, драго ми. Хем виждам, че е гнусничко, хем кеф ми става. То е като с наркотиците - знаеш, че е вредно, ама като ти е хубаво! И аз така с

метаните и ихтибарите - мръщя се, дърпам се, плюя, затварям очи и давам ръката да я целуват. Такива сложни състояние ме объркват, а с тебе ми е леко и еднозначно, дай да те гушна пак, знам, че го желаеш! Мяу, муц, шибидидип, ой на дяда! 

Виждаш ли как ревнуват другите! Ще ти пусна една песен - води ме в някоя квартална кръчма и поръчваааай, докато батальонът се строява за последен път! И маймуните от НСО, и пиарките от ФЖМК - от целувките ни бясно да ревнуваааат! 

Слушай сега и ми кажи честно, мъж ли съм, или не съм! Ей тука в тая археология съм фърлил с едно движение на ръката 4 млн. лв.

Това са 2 млн. долара. About! So-so. Ону гюре, де викат наште комшии, ти си от Северен Ирак, трябва да поназнайваш и малко турски! Ердо ми е голям приятел и тебе ше запозная, и ше ви сдобря! Щото ми писна да дрънкат оръжия в региона. Ще ви сдобря

Америка, Ирак, Сирия, Кюрдистан, Катар и Русия, ако ще - турско да стане! 

Ела, ела, Херо, Хери, Херинка, като хероин омайна - кога стоиш, ясно слънце грее, кога говориш, бисери се ронят, като ходиш, вятър вее, очите ти като зведи греят! Гуш, муш, цуни-гуни, ей това е дипломация! 

В София много ми завиждат на успехите с жените, жълтопаветниците не могат една жена да раздрусат както трябва. 

Аз какво съм виновен, че са непохватни и неуверени. Виновен ли съм, че съм така ослепителен? Трябва ли да се извинявам, че и ти падна под властта на чара ми? 

Ами ще се извиня, защо не! Извинявайте всички, извинявам се, че Херо Мустафа утре ще ми носи баница и печена кокошка по кюрдска рецепта! 

Ай те воза на джипката, сядай тука отпред, Херо, а вие маймуни и пиарки не ревнувайте! 

Газ

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    • „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Има много талантливи хора, които не са реализирали потенциала си, защото са мислили прекалено много, били са прекалено внимателни или не са си повярвали.“

Джеймс Камерън, канадски режисьор, роден на 16 август преди 72 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера