ЯСЕН БОЯДЖИЕВ, DW

Има ли граници, които властта не би преминала, за да се разправи с опонентите си и да защити териториите си? Този въпрос рядко е отеквал така ясно, както след събитията от последните дни.

"Оптимистичната" гледна точка

В множеството коментари се очертават две основни гледни точки. Едната е, бих казал, плахо оптимистична. Или най-малкото - не толкова песимистична, колкото другата. С две думи тя гласи: това е дъното, повече няма накъде.

Когато кафявата интернет-бухалка на властта пусна голите снимки, за да изнудва един от кандидатите за кмет на София, а след това най-различни медии се възмутиха и разграничиха от нея, мнозина  изразиха крехка надежда, че така повече няма как да продължава и че е дошъл денят, след който вече поне ще е ясно какво НЕ е журналистика.

После, когато се разигра сценарият с „готвения преврат“, а докараните с автобуси малки, големи и още по-големи мутри плъзнаха по улиците, за да компрометират и обезсилят протестите срещу избора на главен прокурор, някои казаха: „Какво толкова? Номерът е левашки и изтъркан. И само издава безсилието на сценаристите“.

Когато пък Силвия Великова бе първо отстранена (защото не припява в хора, поддържащ кандидата за главен прокурор), а след няколко часа - възстановена, мнозина заключиха, че поръчителите са се уплашили и че истинската журналистика все още има съпротивителни сили.

По-песимистичната гледна точка

Аз лично споделям другата, по-песимистичната гледна точка, според която граници и дъно по-скоро няма. Тя, впрочем, много бързо бе потвърдена от реалността. Когато например повечето от най-масовите „медии“ (включително т.нар. обществена телевизия) дружно се впуснаха да изпълняват спуснатия им отгоре сценарий с „държавния преврат“ и се наредиха плътно до кафявия сайт, от който преди това се разграничаваха. Така границата между журналистика и НЕжурналистика пак беше грубо прегазена - защото да заливаш публиката си с помия и да я лъжеш напоително в праймтайма е горе-долу едно и също.

Да, вярно е, че номерът с контрапротестите и провокаторите е стар. Само че никога не е бил прилаган в такава двойно извратена форма (плащаш на някого, за да се прави, че друг му е платил да протестира срещу теб). И не е вярно, че не минава. В последните дни разни лица обикалят студиата, за да повтарят, че на протестите е имало "яки момчета с черни потници и по чехли", което показвало, че “криминалният контингент и групировките се чувстват засегнати“ от избора на главен прокурор. За хора, които могат да прибегнат до такава мерзка лъжа, граници няма - те не биха се спрели пред нищо.

Накъде се движим

За случая със Силвия Великова ще си позволя да кажа повече, понеже съм преживял нещо подобно преди много години, а сравнението от една по-далечна перспектива дава възможност да преценим накъде се движим. Преди почти 24 години, след няколкомесечни протести срещу цензурата в „Хоризонт“, бяха уволнени седем журналисти. Между тогавашните и днешните събития има много прилики, така че човек би могъл да си каже, че нищо не се е променило. Изпълнителите са от същия тип хора, назначени, за да изпълняват поръчки. За действията си те пак дават някакви идиотски обяснения като „несъответствия с длъжностната характеристика“ и „отклонения от технологичната дисциплина". Пак говорят небивалици за плурализма, по чиято логика истината може да се пуска само ако за баланс се тиражират и лъжите. Посмъртно крият кой им е наредил, въпреки че накрая самите те отнасят последствията.

Тук някъде започват разликите, които показват, че все пак за тези 24 години промяна има. Но тя не е към по-добро. Тогава поръчителите бяха общо взето известни. И бе съвсем ясно, че уволнението е политически мотивирано. Днешното отстраняване е нещо като криминален акт на „неизвестни“ извършители. Поръчителите дружно твърдят, че нямат нищо общо и дори се изкарват жертва на нечий заговор.

Освен това за 24 години нивото и на изпълнителите, и на поръчителите е спаднало драстично, което отразява общата кадрова тенденция към все по-дълбока професионална, интелектуална и морална нищета.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.