НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Това е една безразсъдна книга. Една ужасна книга. Една абсурдна книга. Една потресаваща книга.

Безразсъдна книга е, защото със съдържанието й авторът е поел колосален риск.

Ужасна книга е, защото всеки трезво мислещ човек ще си каже, че ако 10% само от написаното в нея е вярно, то ние живеем в държава, в която се случват ужасни неща.

Абсурдна книга е, защото написаното в нея се отнася до държава-членка на ЕС и НАТО, с претенции да е демократична, да има закони и три поне привидно различни и поне на теория конкуриращи се власти, нелошо образован народ, сравнително нормално социално съзнание, донякъде цивилизовани обществени нрави.

Потресаваща е, защото всеки, който я прочете с разум, сърце, честност и съвест, не може да не остане потресен.

Аз си мисля, че независимо как се отнасяме към автора като личност; независимо какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; независимо какви са ни политическите пристрастия; независимо каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, трябва да прочетем книгата на Огнян Стефанов!

Не бива да се появи у нас подобна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, защото, виждате ли, имаме други задачи и главното е да се критикува политиката, да се протестира, да се търсят конспиративни сценарии, да се смята, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, сякаш наистина я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от действащите политици от партиите на протеста, да е дал знак, че е разбрал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не говорим - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.

Ето това си казах, когато приключих с четенето на книгата на Огнян Стефанов.

Приключих с четенето на тази книга, но не мога да приключа с мисленето над прочетеното.

Колкото и да съм наблюдавал някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам собствено мнение за тази действителност; колкото и да подозирам, че не знам още много неща за нея, аз продължавам да не вярвам на очите си, че у нас днес може да се появи такава книга.

Защото тя е безразсъдна, ужасна, абсурдна и потресаваща.

Дори заради това, че авторът се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.

Като малък и напълно безопасен личен жест в негова подкрепа.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек