НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"
Това е една безразсъдна книга. Една ужасна книга. Една абсурдна книга. Една потресаваща книга.
Безразсъдна книга е, защото със съдържанието й авторът е поел колосален риск.
Ужасна книга е, защото всеки трезво мислещ човек ще си каже, че ако 10% само от написаното в нея е вярно, то ние живеем в държава, в която се случват ужасни неща.
Абсурдна книга е, защото написаното в нея се отнася до държава-членка на ЕС и НАТО, с претенции да е демократична, да има закони и три поне привидно различни и поне на теория конкуриращи се власти, нелошо образован народ, сравнително нормално социално съзнание, донякъде цивилизовани обществени нрави.
Потресаваща е, защото всеки, който я прочете с разум, сърце, честност и съвест, не може да не остане потресен.
Аз си мисля, че независимо как се отнасяме към автора като личност; независимо какво ни е мнението за достоверността на написаното в тази книга; независимо какви са ни политическите пристрастия; независимо каква е нашата оценка за Прехода и последната трет(ин)а от него, ние, всеки един от нас, трябва да прочетем книгата на Огнян Стефанов!
Не бива да се появи у нас подобна книга, а ние да не знаем за нейното съществуване; или да имаме предубедено мнение за нея, което ни кара да отвърнем очи и я подминем; или да ни се свиди времето за нейното прочитане, защото, виждате ли, имаме други задачи и главното е да се критикува политиката, да се протестира, да се търсят конспиративни сценарии, да се смята, че нищо не може да се направи; или просто да мълчим за нея, сякаш наистина я няма... Впрочем, аз не съм чул и чел някой от действащите политици от партиите на протеста, да е дал знак, че е разбрал за съществуването на тази книга, камо ли пък да я е разлистил, какво ли остава да се е зачел из страниците й, да не говорим - да я е прочел и да се е замислил над написаното в нея.
Ето това си казах, когато приключих с четенето на книгата на Огнян Стефанов.
Приключих с четенето на тази книга, но не мога да приключа с мисленето над прочетеното.
Колкото и да съм наблюдавал някои процеси у нас по-отблизо и по-отдалеч; колкото и да знам за българската действителност; колкото и да имам собствено мнение за тази действителност; колкото и да подозирам, че не знам още много неща за нея, аз продължавам да не вярвам на очите си, че у нас днес може да се появи такава книга.
Защото тя е безразсъдна, ужасна, абсурдна и потресаваща.
Дори заради това, че авторът се е осмелил да я напише и е дръзнал да я издаде, тя си заслужава да бъде прочетена.
Като малък и напълно безопасен личен жест в негова подкрепа.
