БОЖАН ПЕТКРОВ, БНР

Скъпи сънародници, светлите празници отново дойдоха. За някои дойдоха, за други - не. Да... Но да не си помрачаваме празничното настроение, изпадайки в нерадостни размисли. Сега е време само за радостни. Сега е време за „Сам вкъщи“, звездите на българската естрада (Веселин Маринов този път е отстранен по политически причини) и... разбира се, снимки на върховния ни управител господин Борисов с внучетата. Естествено и за традиционния преглед на достиженията и градежите от джипа. От него няма отърваване, милички. Със „Сам вкъщи“ телевизиите издевателстват върху нацията само на Коледа, докато транслирането на все по-силно смущаващите размисли на господин Борисов от джипа - целогодишно и ежеседмично. Както казва поетът - той не знае това, което върши, позор ли е или слава. Важното е, милички, да сме живи и здрави и да продължаваме напред. Това пък го казва господин Кобрата, който наистина е много корав мъж и трябва да се учим от него. Това оня другия женчо, Джони Уокър, с неговото „keep walking“, ако беше изял толкова бой, отдавна да се е отказал да ходи, където и да е.

 Сигурно, милички, сте виждали как хамстерите целеустремено подтичват в онези въртележки на витрините на зоомагазина. И ние, душици, трябва да сме като тях като тях. Въпреки моментните трудности и отчаяние не бива да губим надежда, а да продължаваме напред, защото няма друг вариант. Въобще наистина имаме поводи за радост и празнуване. Сега покрай отбелязването на раждането на Спасителя, след дълги изпитания и мъки отново усетихме и оценихме простичката радост от това да си жив. Какво по-красиво и затрогващо усещане може да има от това да вдишваш - дори и през трислойната маска KN 95 - миризмата на кисело зеле, стелеща се по стълбището във входа рано сутрин. Това е онзи мирис, който като тънка невидима нишка свързва в един общ празнуващ организъм цялата нация, който дава усещането за дом, семейство, родина и общност, въпреки свирепите времена на алиенация и социална дистанция. Това е онази миризма, която подсъзнателно връща българите, пръснати по всички краища на света, у дома за празниците. Въпреки всичко.

 Някои напоследък обичат да казват, че изпращаме много трудна година и управлението се е провалило. Това са страшно лицемерни пози и манипулации. Какво толкова й беше трудно на годината и къде се провали правителството? Вярно, имаше някои нелицеприятни моменти, манипулативно извадени от контекста, в които хора умираха на стълбите пред болниците, но като цяло няма от какво да се оплачете. Генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов и обичното ни правителство се погрижиха за нас повече, отколкото заслужаваме.

 Вие какви ги вършихте тази година, а, милички? Първо няколко месеца лежахте по креватите вкъщи и се страхувахте от ковида. Господин Борисов през това време раздаваше пари и даваше указания на ЕС какво да правят, защото те не знаеха и го питаха. После, като се уморихте от лежане, решихте да се разцепите от празнуване по Великден. После на Гърция на моренце. После на нашето. Накрая решихте, че това ковида го няма и даже не съществува, като междувременно протестирахте, за да се отпуснете и да освободите напрежението и да му искате оставката на премиера, а господин Борисов в отговор раздаде още пари, не подаде оставка и ви написа нова Конституция. През цялото това време не спряхте да му интригантствате за шкафчето. После, като захладня, се натъпкахте по моловете и после дойде втората вълна на ковида и имаше „олеле“, и позабравихте за оставката.

 

После господин Борисов искаше да продължавате да работите, обаче вие искахте той да затвори държавата, заради това, че сме на първо място в Европа по смъртност и не искате да умирате и той я затвори. Пак раздаде пари и съвсем спряхте да му искате оставката, защото няма смисъл. Прокуратурата след щателно разследване, за което нищо никой не разбра, каза, че всичко с чекмеджето е точно, не знаят коя е Мата Хари, явно не е възпитано да попитат господин Борисов за това, и няма престъпление. Добре. Забравяме за всичко, което видяхме и чухме. Разбрахме ли се? Разбрахме се. Ако перифразираме господин Ленън излиза, че животът е това, което ни се случва, докато се пълни шкафчето на господин Борисов.

 

На всичко отгоре нашият върховен управител ни осигури и ваксини, обаче вие не искате да се ваксинирате. Не ви ли писнаха тези маски и това миене на ръцете непрекъснато като лейди Макбет. Е, хайде сега кажете, душици,  не е ли срамота вашето поведение и отношение? Срамота е. Сега да поговорим и по другия важен въпрос. За Бил Гейтс. Дори и да ни чипира - какво толкова? То кой ли не се упражни върху нас. Като ни праснат 5G-то и чипа може пък да стане по-хубаво. Ще хващаме интернет направо, милички. Който се е минал да дава по 1500 лева за телефон, горко ще се кае. Всякакви устройства, дето сега се спуквате да купувате, стават излишни. Освен това какво лошо има, ако като страничен ефект жена ви започне да готви каварма по радомирски, да свири на цигулка и да рецитира скандинавска поезия на иврит. Много се превземате, душици. Щом сте понесли 10 години управление на ГЕРБ, значи няма начин да не понесете и страничните ефекти на ваксините, каквито и да са те. Така ли е? Така е.

 

Това е засега. Най-хубавото тепърва ни предстои, скъпи сънародници.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята