ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"
Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля...
Много ми е трудно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги, когато отида там, се разтрепервам - толкова силно е усещането за страдание и мъка, за болка и безпомощност... Това е място, което е облъчено с доброта. С добротата на онова момиче, Садако, което вярвало, че ако направи 1000 оригами жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато починало от радиацията. Останалите били довършени от нейните приятели. Оттогава хората, които ходят там, оставят хартиени жерави. В знак на надежда, че никога повече деца няма да загиват от бомби. Хората сгъват жерави и плачат.
Нашите оперни герои оставят кочина и смрад. Не разбирам, как можеш да стигнеш дотам, да седнеш на пейката и да не изпиташ елементарна съпричастност и любов. Срам ме е.
Сгънах и аз един жерав тази вечер... Ей така, с терапевтична цел. Пробвайте, помага. Освен това е добър начин да кажеш "извинявай" на японски. Все пак това са единствените хора, които когато чуят България, се отнасят с уважение към нас. Поне до вчера, де...
