ТЕОДОР УШЕВ, "ФЕЙСБУК"

Откакто видях новината за вандалството в Хирошима, не спирам да си мисля...

Много ми е трудно да напиша това. Бил съм няколко пъти на този мемориал. Това е такова място, което те кара да мълчиш. Да мълчиш и да плачеш. Винаги, когато отида там, се разтрепервам - толкова силно е усещането за страдание и мъка, за болка и безпомощност... Това е място, което е облъчено с доброта. С добротата на онова момиче, Садако, което вярвало, че ако направи 1000 оригами жерави, ще оздравее. Стигнало до 644, когато починало от радиацията. Останалите били довършени от нейните приятели. Оттогава хората, които ходят там, оставят хартиени жерави. В знак на надежда, че никога повече деца няма да загиват от бомби. Хората сгъват жерави и плачат. 

Нашите оперни герои оставят кочина и смрад. Не разбирам, как можеш да стигнеш дотам, да седнеш на пейката и да не изпиташ елементарна съпричастност и любов. Срам ме е.

Сгънах и аз един жерав тази вечер... Ей така, с терапевтична цел. Пробвайте, помага. Освен това е добър начин да кажеш "извинявай" на японски. Все пак това са единствените хора, които когато чуят България, се отнасят с уважение към нас. Поне до вчера, де...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Думите са като листата на дърветата – когато са много, плодовете са малко.”

Александър Поуп, английски поет, сатирик, роден на 21 май преди 334 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора