SKIF

Баш на центъра на София - на жълтите павета, между президентството и Министерския съвет, срещу 15 000 000 лв. управляващите за пореден път доказаха своята несъстоятелност. След като само две седмици след тържественото откриване на новия античен комплекс Сердика от Борисов и неговите лакеи (министърчета, министърки, кметици и подобни), т.нар. реставрация беше наводнена. Днес (13  май, петък) дори обслужващите медии на премиера и сие съобщиха, че един от стъклените куполи се е пропукал и се очаква да рухне. Но въпреки резила от Министерството на културата гордо им заявяват, че обектът е в гаранция.

Ако имаше някаква умствена елементарност у „мислителите” на античния комплекс, никога нямаше да бъдат безвъзвратно унищожени няколко безценни археологически пласта. Но, уви! Няма, няма и в склада на министерския, общинския и на други съвети, в парламента, да не говорим, няма мислещи хора. Няма нормални образовани, интелигентни  и отговорни. Всъщност има, но те никога няма да бъдат допуснати до ключови места в държавата. Нормалният човек има някаква съвест, чувство за отговорност и достойнство.

А това днес в България е наказуемо, недопустимо петно в неговото СV. Необходими са лекета, на които петната не им личат. При това трябва да бъдат алчни и безгръбначни. Защото зад всички „възторжени” идеи, отразени с телешки възторг в „правилните” медии, стои ненаситна лакомия за пари. Схемата е ясна – поръчителят взема 40% от общата стойност, изпълнителят също заделя 40%  за себе си и с останалите 20% кипи бригадирски труд. Затова големите строителни обекти на строителя на нова България ББ текат и пропадат. Всъщност време е букмейкърите по света за започнат да приемат залози за това след колко време ще падне мазилката, ще протече покривът, ще се отвори дупка на невижданите строежи на новия Кормчия на българската демокрация.   

В същото време знаковият за Българското възраждане мост на майстор уста Колю Фичето край Бяла се руши заради липса на пари. Пак заради липса на пари възстановката на дървения мост в Ловеч ще бъде унищожена, за да се направи поредният мол, само че хоризонтален. Пари няма и за музиканти, артисти, талантливите деца на България и няколко милиона, живеещи с телевизионните си плазми на главата. Да живее културата?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек