АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

"О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" - под това неприлично заглавие фотографът Веселин Боришев и карикатуристът Христо Комарницки разказват историята на вероятно най-популярния персонаж в българския политически живот през последните 30 години. Текстовете са дело на Иво Балев.  

"Персонажи като Бай Хой са както неизчерпаем източник на вдъхновение, така и заплаха за работата на карикатуриста, тъй като не оставят много място за въображението му. Превръщат се в самостоятелни ходещи карикатури на самите себе си. Обезкуражаващо е. Но е и предизвикателство", признава пред DW  Христо Комарницки. 

 

Животът на цяло поколение мина под неговата сянка 

"Безобразното книжно тяло", както авторите наричат книгата, е трета част от поредицата на политическия фоторепортер Боришев "О, спомняте ли си, госпожо". За първи път обаче тя е посветена само на една личност. Защо? И защо излиза сега?  

"Животът на децата ми мина под неговата сянка", казва Веселин Боришев. "Защо точно сега - когато и да бяхме направили книгата, все щеше да е късно", допълва той.  

Цяло едно поколение деца (включително авторът на този текст) станаха ученици по времето, в което основният персонаж на книгата бе посочен за главен секретар на МВР. Те влязоха в гимназия, когато той стана премиер, завършиха я, когато първото му правителство падна, дипломираха се в момента, в който третият му кабинет започна да се клати. Днес това поколение е пораснало, а той е все там. Как устоя през всичките тези години? 

 

Природна хитрост и склонност да се гъне

"Бай Хой има свръх животински инстинкт за оцеляване", смята Христо Комарницки. "Тъй като е почти изцяло лишен от всякакви морални задръжки, за него е изключително лесно да прилага богат арсенал от позволени и непозволени прийоми в борбата за собствената кожа и оставането му във властта. Включително навикът му да жертва безскрупулно в критични моменти второстепенните играчи от обкръжението си."

Най-важните второстепенни персонажи също са герои в карикатурите на Комарницки и фотографиите на Боришев, които изграждат книгата. Повече от тях обаче отдавна са отпаднали от сцената. "Бай Хой е известен с това, че се "забърсва" с разни персони и после ги пуска да изтичат в канала. А без да съм съвсем сигурен, май най-дълго се задържа край него кметицата на София", казва Боришев. "Никой не може да се задържи дълго за тефлоновите доспехи на нашия герой. Дори най-верният му спътник и дългогодишна дясна ръка изпадна от седлото. Остава единствено многохилядната маса от безименни статисти и анонимни обожателки, които го крепят на сцената", допълва Комарницки.  

"Пък може и той да е второстепенен играч, а на резервната скамейка за Бай Хойове в момента да разгрява този, който ще го смени. Но това би означавало, че вярвам в задкулисието. Наистина нямам идея", предполага Боришев.  

 

"Изкъпаният Бай Хой"

Последната глава на книгата се казва "Бай Хой и чекмеджето". Днес обаче той изглежда влиза в нова роля и отново е готов да поеме юздите на държавата. Как биха кръстили тази глава Боришев и Комарницки? "В момента тече действието от поредната глава на книгата, която аз наричам "Бай Хой в банята". В нея героят мощно пори водите на обществения басейн, после се оставя на антуража да го насапуниса, изплакне и намаже с благовонни масла", казва карикатуристът. "Бих я кръстил "Бай Хой се завръща". Към днешна дата точно това се случва с пазарлъците и договорките в парламента между подопечните му и добрите сили", смята фоторепортерът. 

Има ли други персонажи от българския преход, които заслужават собствена книга? "Никой с такава сила, както Бай Хой. Но доста хора се стараят напоследък. Върти ми се в главата нещо от сорта на: "О, спомняте ли си Зеления чорап", но е рано да се каже", отговаря Боришев. 

"Много от героите на прехода са достойни за своя книга - Жан Виденов, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. Коя по-дебела, коя по-тънка. Но най-заслужил и интересен за описание е животът на обикновения българин от последните 30 години. Където и по света да се намира", смята Комарницки.

За него "О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" е и начин да се раздели с този персонаж, който през годините се е и оплаквал от карикатурите му. "Лично за мен книгата беше необходима, за да се сбогувам с героя и да освободя място за нови идеи и проекти", обяснява той. Готов ли е и читателят да се сбогува с него? Предстои да видим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.