АЛЕКСАНДЪР ДЕТЕВ, DW

"О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" - под това неприлично заглавие фотографът Веселин Боришев и карикатуристът Христо Комарницки разказват историята на вероятно най-популярния персонаж в българския политически живот през последните 30 години. Текстовете са дело на Иво Балев.  

"Персонажи като Бай Хой са както неизчерпаем източник на вдъхновение, така и заплаха за работата на карикатуриста, тъй като не оставят много място за въображението му. Превръщат се в самостоятелни ходещи карикатури на самите себе си. Обезкуражаващо е. Но е и предизвикателство", признава пред DW  Христо Комарницки. 

 

Животът на цяло поколение мина под неговата сянка 

"Безобразното книжно тяло", както авторите наричат книгата, е трета част от поредицата на политическия фоторепортер Боришев "О, спомняте ли си, госпожо". За първи път обаче тя е посветена само на една личност. Защо? И защо излиза сега?  

"Животът на децата ми мина под неговата сянка", казва Веселин Боришев. "Защо точно сега - когато и да бяхме направили книгата, все щеше да е късно", допълва той.  

Цяло едно поколение деца (включително авторът на този текст) станаха ученици по времето, в което основният персонаж на книгата бе посочен за главен секретар на МВР. Те влязоха в гимназия, когато той стана премиер, завършиха я, когато първото му правителство падна, дипломираха се в момента, в който третият му кабинет започна да се клати. Днес това поколение е пораснало, а той е все там. Как устоя през всичките тези години? 

 

Природна хитрост и склонност да се гъне

"Бай Хой има свръх животински инстинкт за оцеляване", смята Христо Комарницки. "Тъй като е почти изцяло лишен от всякакви морални задръжки, за него е изключително лесно да прилага богат арсенал от позволени и непозволени прийоми в борбата за собствената кожа и оставането му във властта. Включително навикът му да жертва безскрупулно в критични моменти второстепенните играчи от обкръжението си."

Най-важните второстепенни персонажи също са герои в карикатурите на Комарницки и фотографиите на Боришев, които изграждат книгата. Повече от тях обаче отдавна са отпаднали от сцената. "Бай Хой е известен с това, че се "забърсва" с разни персони и после ги пуска да изтичат в канала. А без да съм съвсем сигурен, май най-дълго се задържа край него кметицата на София", казва Боришев. "Никой не може да се задържи дълго за тефлоновите доспехи на нашия герой. Дори най-верният му спътник и дългогодишна дясна ръка изпадна от седлото. Остава единствено многохилядната маса от безименни статисти и анонимни обожателки, които го крепят на сцената", допълва Комарницки.  

"Пък може и той да е второстепенен играч, а на резервната скамейка за Бай Хойове в момента да разгрява този, който ще го смени. Но това би означавало, че вярвам в задкулисието. Наистина нямам идея", предполага Боришев.  

 

"Изкъпаният Бай Хой"

Последната глава на книгата се казва "Бай Хой и чекмеджето". Днес обаче той изглежда влиза в нова роля и отново е готов да поеме юздите на държавата. Как биха кръстили тази глава Боришев и Комарницки? "В момента тече действието от поредната глава на книгата, която аз наричам "Бай Хой в банята". В нея героят мощно пори водите на обществения басейн, после се оставя на антуража да го насапуниса, изплакне и намаже с благовонни масла", казва карикатуристът. "Бих я кръстил "Бай Хой се завръща". Към днешна дата точно това се случва с пазарлъците и договорките в парламента между подопечните му и добрите сили", смята фоторепортерът. 

Има ли други персонажи от българския преход, които заслужават собствена книга? "Никой с такава сила, както Бай Хой. Но доста хора се стараят напоследък. Върти ми се в главата нещо от сорта на: "О, спомняте ли си Зеления чорап", но е рано да се каже", отговаря Боришев. 

"Много от героите на прехода са достойни за своя книга - Жан Виденов, Ахмед Доган, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски. Коя по-дебела, коя по-тънка. Но най-заслужил и интересен за описание е животът на обикновения българин от последните 30 години. Където и по света да се намира", смята Комарницки.

За него "О, спомняте ли си БАЙ ХОЙ" е и начин да се раздели с този персонаж, който през годините се е и оплаквал от карикатурите му. "Лично за мен книгата беше необходима, за да се сбогувам с героя и да освободя място за нови идеи и проекти", обяснява той. Готов ли е и читателят да се сбогува с него? Предстои да видим.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...