Христо Комарницки, карикатурист:

Две кратки бележки.

1. Идеята, че хората са взаимозаменяеми пионки, които можеш да местиш насам-натам по дъската, ми се струва твърде дебелашка. Любопитен съм как ли се чувстват?

2. Убеждавам се, че Ц. Цачева е идеален персонаж.

---

Не съм изненадан, нито възмутен, че посредствеността заема всички възможни позиции в Територията. Гърнето се търкаля и си намира похлупака.

Но ме дразни самодоволното лице на властващата Посредственост. 

Ако бях премиер на най-бедната и изостанала страна в ЕС, щях да изпитвам неудобство пред хората, вместо да се дуя като пуяк.

---

Само за един ден явлението "Цецка Цачева" издълба огромна пропаст между социалните мрежи и традиционните медии.

Ще бъде интересно да се види накрая чия аудитория е с по-голяма тежест в реалната България.

---

Длъжен съм да кажа, че Цветан Цветанов лъже, при това лъже съзнателно и с цел. Нагло и опасно, защото вече има цяло едно поколение, което няма собствени спомени от онова време.

Не, не е вярно, че преди 1989 година всички са били членове на БКП! Освен малцината искрено вярващи в комунистическата идея, в тази партия членуваха предимно безпринципни кариеристи.

---

Васил Георгиев, писател:

Mother, should I run for president?

Mother, should I trust the government?

Mother, will they put me in the firing line?

Ooh, aah, is it just a waste of time?

 ---

Ивайло Дичев, културолог и писател:

Представата на г-н Борисов, че политиката е вид спортно състезание доби опасни измерения. Управлението на едно общество не се състои в това едните да бият другите.

---

С очаквано лошия си избор ГЕРБ продължават курса към обезсмисляне на президентската институция. 

Но чакайте - в това има логика, защото тя е лошо измислена: или трябва да й се увеличи ролята, или да се намали. Те вървят към второто. 

В този вариант национален избор би трябвало да няма и парламента да излъчва президент, но понеже това изисква велико НС, те просто решиха да успят изборите без кампания, с един безличен, почти служебен кандидат.

Увеличават се шансовете на Трайков, който би могъл да привлече десни гласове. Увеличават се и на другите. Може пък да стане интересно?

  ---

Петър Величков, изследовател и писател:

Понеже у нас след всяка партийна промяна става по-зле, чудя се, ако ГЕРБ падне от власт, какво ли ще настъпи.

 ---

Емилия Дворянова, писателка:

Не, не всички преди 10 ноември сме били комунисти. Не, не съм била комунистка. И моля, не ме обиждайте! (до Цв. Цв. лично)

 

 (Мненията им са взети от "Фейсбук")

 

 

 

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...