„Всеки композитор мисли, че може да намери нещо съвършено ново от традиционната форма, каквато е операта.“

„Въображението е много по-богато от възможностите за писане.“

„Винаги съм казвал, че трябва отново да настъпи Ренесанс в операта.“

„Има композитори, които съчиняват така наречената сериозна музика, и такива, които пишат приложна музика. Аз се страхувам, защото е много лесно да отида в киното, изкарват се много пари, но след това ще ми бъде трудно да се върна обратно.“

„Аз бях един от малкото композитори през 60-години, които се върнаха към операта.“

„Мисля, че човешкият глас е най-красивият инструмент, създаван някога.“

„Всичко, което ме интересува е освобождаването на звука от всички традиции.“  

„Пиша с цветни моливи за различните групи инструменти или различните варианти, за да мога лесно да се върна към първия вариант, който обикновено е най-добрият.“

„Салвадор Дали се канеше да напише заедно с мен оратория „Сътворението на света“ - негов текст и сценография, моя музика. Но така и не беше написан този текст. Той не беше обикновен човек – той ме посрещаше, седейки в огромно кресло, облечен в непонятно дълъг халат. Това не беше среща между хора на изкуството, а аудиенция при Велия маг. Сътрудничеството ни не се случи, а и той беше вече поостарял. Съжалявам, че не го познавах по-рано, но бях твърде млад…“

„Вярвам, че човекът на изкуството трябва да бъде индивидуалист, леко изолиран.“

„Нито един композитор не може да напише това, което иска.“

КШИЩОф ПЕНДЕРЕЦКИ -  полски композитор и диригент, роден на 23 ноември 1933 г. Автор е на няколко опери, осем симфонии, както и на много религиозни произведения и камерни творби. Музиката му е много популярна в Холивуд – тя звучи във филма на Стенли Кубрик „Сияние“, на Дейвид Линч „Диво сърце“ и „Инланд Емпайър“, на Мартин Скорсезе „Островът на прокълнатите“. Носител е на много награди - „Грами“ от 1987, 1998, 2001 г., „Prix Italia“ от 1967 и 1968 г., "Готфрид Хердер" (1977), "Сибелиус" (1983), "Лоренцо Магнифико" (1985), "Карл Волф" на израелската Wolf-Fondation (1987), Best Living Composer, Midem Classique в Кан (2000) и др.

Умира на 29 март 2020 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.