НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Като перничанин по съдба (макар и живеещ в София по житейски и обществени обстоятелства), аз буквално ежедневно мисля и страдам за Перник, вече повече от 2 месеца коментирам, предлагам, алармирам, апелирам, сигнализирам, анализирам – бедата е по-голяма, отколкото властта казва, мерките са по-различни, отколкото властта си ги представя.

В Перник живеят мои близки, роднини, приятели, познати, те се мъчат от несгодите и се измъчват от перспективите.

Преди месец написах, че нещастието на перничани "не е само тяхно, а национално и може да бъде решено с общи, национални усилия и преди всичко с помощта - човешка, институционална, водна, ресурсна, експертна и логистична на прилежащите градове (окръзи) - София, Кюстендил и Дупница, Благоевград.“

Нищо не бе направено и най-лошото е, че практически нищо конкретно не се прави. Вземат се хаотични решения, демонстрира се активност, имитира се загриженост, симулира се ангажираност, ръсят се пари - наши, на обикновените данъкоплатци - български и европейски.

Ако изречените патетични думи от властта бяха превърнати във водород, а трескавите напъни на властта бяха превърнати в кислород, от този водород и кислород щеше да се произведе толкова вода, че язовирът щеше да прелива, а Струма да излиза от коритото. Няма вода, всичко е гола вОда...

Моите близки, роднини, приятели, познати се тревожат, слуховете бродят, нервите са опънати, сърцата са се качили в гръкляните.

Перник има нуждата от съчувствие и съпричастност от обществото, Перник не е досадна новина, Перник е настоящо страдание за перничани, но той е спомен от бъдещето за всички българи - това ни чака нас, защото една държава не може да бъде играчка в ръцете на хора, които страдат от най-страшния СПИН - Синдромът на Придобитата Институционална Некомпетентност.

Ако бедата, връхлетяла Перник не бъде преодоляна, никоя следваща беда няма да бъде преодоляна.

Перник е опитно поле, лаборатория, площадка за изпитания, база за тестване на годността на България да преодолява изпитания.

В Обществото на рисковете изпитанията ще са не изключение, а правило, ненормалността, анормалността ще бъде новата нормалност.

В Перник се оглежда онова, което е останало от държавата ни.

Перник е първият чек за разходите, натрупани от бруталното постпреходно статукво. Преходът не беше направен по най-добрия начин, но това след него се развива по най-лошия начин...

Хората имат право да се страхуват, те не могат да не се поддават на паника. Защото Перник им показа и го доказа - техните подозрения за разградеността на държавата се оказаха твърде оптимистични, нещата са много по-зле, реалността е доста по-критична.

 

Ето, днес мой приятел ми прати на лични във "Фейсбук" следния коментар:

„ПРЕСТЪПЛЕНИЯ и Лъжи с водата в Перник.

Престъпленията са няколко:

Престъпление с източването на язовира.

Престъпление за милиони с кражбата на вода.

Престъпление с метана във водата.

Престъпление е укриването на истината.

Мълчанието за истината както за горните, така и за лъжите, които се сервират е необяснимо и непоправимо.

Първата Лъжа,след изборите бе, че вода има до април.

Втората Лъжа бе, че вода има до април, но с режим.

Третата Лъжа бе, че вода има до февруари.

Четвъртата Лъжа бе, че до 45 дни ще вържат водопроводите на двата града.

Прав е Г. Марков: Кметът Владимиров и ББ са сиамски близнаци. Няма разделяне с хепи енд.

Възможни последствия по най-лошия сценарий, ако най-сетне не започне компетентно управление на кризата (crisis management) и контрол на последствията/щетите/пораженията (damage control):

Ще се наложи затваряне на детски градини и училища. Ще се затворят бизнеси. Хората ще емигрират в търсене на работа, вода. Мародери ще плъзнат в празния град. След една-две години ще има нови тръби и вода, но няма да има хора, няма да има бизнес.

Перник ще се превърне в мъртъв град. Вината за това ще е комплексна - както на конкретни калинки на Партията на властта, на премиера, но така също и на БСП в Перник и на кмета - всички, които с мълчание и дезинформация се превърнаха в съучастници в лъжите и бездействието.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.