НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:

  - Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.

  - Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!

  - Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...

  Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.

  След десетина минути ми звънна отново:

  - Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!

  Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...

  Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:

  - Гледали сме Ви по телевизията.

  - Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?

  - Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

   P.S.

  Светът е малък!

  Главните герои от тази история се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

  

  30.10.2019 г.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 195 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.