НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  След представянето на книгата „Рискът – новото име на Сигурността“ в Централния военен клуб, София, вечерта на 29 октомври, прибирайки се вкъщи, стана ясно, че един от присъстващите, мой много близък човек, си е загубил смартфона. Набрах номера - никой не се обади.

  През нощта, към 1.00, моят телефон иззвъня - от номера на загубения смартфон. Беше млад човек:

  - Около един паркинг намерихме този телефон и понеже Вашият номер е последният, от който някой е звънял, обаждам Ви се, за да се уточним как да Ви го дадем.

  - Кажете утре къде и кога и аз ще дойда!

  - Утре ни е неудобно, но не се тревожете, ще се повъртим из района да видим къде можем да го оставим и ще Ви звъннем отново, нали няма да Ви обезпокоим много в късния час? Впрочем, в ранния час...

  Докато да им кажа да не се лутат през нощта, ще измислим нещо друго, младежът затвори.

  След десетина минути ми звънна отново:

  - Тук има посолство, ще го оставим при охраната, само кажете едно име, за да Ви го дадат утре когато Ви е възможно да минете да си го вземете!

  Представих се, чувах как младежът говори с охраната. Пожела ми лека нощ и прекъсна връзката. Не успях да попитам кой е, поне да му кажа Благодаря...

  Тази сутрин отидох до посолството, свързах се с охраната. Те май се сменяха, бяха няколко души. Веднага ми дадоха телефона. Попитах ги дали да набера номера да знаят, че съм аз? Единият от тях се усмихна:

  - Гледали сме Ви по телевизията.

  - Било е отдавна, от 5 години съм спрял с медиите... Този младеж не остави ли някакви координати, не каза ли как се казва?

  - Не, дадоха ни телефона, казаха на кого да го предадем и си тръгнаха. Бяха младеж и девойка, много приятни и възпитани млади хора, усмихнати и сърдечни. У нас само ругаят младите, какво ли не говорят за тях. А те са като нас - всякакви. Тези ни изпълниха душите. Това разказваме на колегите - защото не просто за някакъв телефон става дума тука, а за нещо много повече!!

   P.S.

  Светът е малък!

  Главните герои от тази история се оказаха дъщерята на един от моята Фейсбук-общност и нейният приятел!

  

  30.10.2019 г.

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.