НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук“
Внимание: Текстът е много дълъг и се опитва да обясни една от най-сериозните причини за несполуките на страната ни и нейното разнормализиране и деевропеизиране. Не е четиво за хора със слаби нерви и за такива, които имат по-важни задачи или - това е съвсем разбираемо - смятат, че са неясно с нещата и всичко според тях е далеч по-просто и много по-очевидно.
---
Странно е, но във времето на модерните управленски технологии, развиващи се в пряка симбиоза с науката, у нас и тези технологии, и науката са пренебрегвани или с високомерие, или с недоверие, или с лоша образованост, или от най-обикновен инат.
А днес времето е друго - рисково, мрежово - затова изисква качествено различен начин на управление.
Може би най-тежкият проблем на България, пряко следствие от който е влаченето ни на последно място по всички позитивни критерии в ЕС и далечното ни откъсване напред по всички негативни критерии в ЕС е следният:
България на всички нива и във всички сфери на дейност се управлява несъвременно, в разрез с модерните тенденции в мениджмънта, напълно скарано с науката и с изостанало в 20 век мислене!
Едва ли има по-архаично и демоде управление от това у нас.
Една от причините за подобно допотопно управление е разбираема - новият начин на управление изисква знание, четене, мислене, стратегиране, компетентност, далновидност. Той прави опасни калинките, той органически не понася неукостта, некадърността, нарцисизма, действането чрез груби и не подлежащи на дискусия заповеди.
Постепенно у нас вредният стил на управление на най-високите нива се просмука надолу.
Народът го е казал - рибата се вмирисва от главата и после развалеността се пренася надолу.
А светът го е доказал - лошото идва отгоре надолу, доброто тръгва отдолу нагоре.
Една от съвременните тенденции е заместването на йерархиите с мрежи. Мрежите са по-ефективни, по-адаптивни, по-добре самоорганизиращи се, по-лесно сплотяващи системите и организмите.
Ненапразно мрежите на тероризма, организираната престъпност, интернета, биосоциалните същества (мравки, пчели, термити), пожарите, войните, извънредните ситуации, модата, рака, шизофренията, паркинсона и др. имат преимущество, действат далеч по-успешно - това е така, защото те се сблъскват с йерархиите и ги надиграват, изпреварват, превземат и подчиняват.,
Мрежите сплескват нивата на вземане на решения и носене на отговорности, те по-бързо се развиват и разгръщат, много по-адаптивни са, много по-леко произвеждат единение и съгласие за общите цели.
Мрежите налагат различен модел на управление, свои закони и канони. Ако в йерархията подчиненият на моя подчинен е мой подчинен, при мрежите колегата на моя колега и мой колега.
Ето 10 характеристики на лошото (йерархично) управление, заседнало в 20 век – У-20 (управление 20 век) в сравнение с доброто (мрежово) управление, прекрачило в 21 век – У-21 (управление 21 век):
1. У-20 залага на централизацията, докато У-21 залага на децентрализацията.
2. У-20 залага на командването (командоренето), докато У-21 залага на координацията (сътрудничеството).
3. У-20 се поставя високо над подчинението и използва ексклузивното Аз-Аз-Аз-Аз,
докато У-21 изгражда силата „Ние“ и затова използва инклузивното Ние-Ние-Ние-Ние.
4. У-20 се отделя физически от останалите в организацията, включително чрез невъзможен достъп на „постосмъртните“ до него, докато У-21 минимизира преградите на останалите до него, създава усещане за достъпност и контактност.
5. У-20 създава дисциплиниращи, репресиращи и ограничаващи условия за работа, той инвестира точно в такива мерки – санкциониращи, контролиращи, наблюдаващи, заграждащи, стресиращи, включително на входа на организацията, докато У-21 дава максимална свобода на хората, изисква от тях не работно време (количествена величина), а съдържание на дейността им (качествена величина).
6. У-20 крие от хората намеренията си, решава еднолично, в условията на строга секретност, налага с административна безпрекословност решенията си, признава само потока информация отгоре надолу, докато У-21 стимулира съвместното изработване на решенията, кооперирането на усилията, инициативата, творчеството, стимулира потока информация отдолу нагоре.
7. У-20 спуска ръководители на подчинените си в техните звена, без да се интересува от тяхното мнение и затова звената посрещат „парашутистите“ с недоверие, мълчаливо (или не) се съпротивляват на наложения им силово, работят с половин енергия и по принуда, докато У-21 издига лидерите на звената за ръководители и затова звената се сплотяват около лидерите, чувстват се съпричастни към общия успех, работят с енергия и половина и мотивирано.
8. У-20 се обгражда с „везири“, „свита“, „лакеи“, „стражеви кучета“ (watch dogs), защото има нужда от това някой да го хвали и величае, да им казва само онова, което те искат да чуят и за да се осъществява НАДЗОР – еднопосочна функция – „като разговаряш с мене ще мълчиш“, докато У-21 е част от мрежата, но с повече отговорности, затова няма нужда от „прекъсвачи“ на информацията от мрежата, а напротив – от „съединители“, които да ускоряват потока на информация от мрежата, за да им бъде казвано това, което трябва, за да работи двустранната, двупосочна връзка, която е истинският смисъл на осъществяването на КОНТРОЛ – аз ти възлагам задачата, целите, ресурсите, технологията, а от това как ти изпълняваш тази задача правя изводи за качеството на моето възлагане и оптимизирам действията си. Защото ако възложа на 5 човека да преместят един камък от 300 кг от единия край на двора до другия с голи ръце, те няма да се справят както и да се стараят, просто защото аз съм издал глупава и некадърна заповед.
9. У-20 противопоставя (дори неволно) отделните звена, поощрява раздорите и лошата, деструктивна конкуренция между тях, затова при него има анти-синергия – 1+1=1 (максимум 1), докато У-21 стимулира кооперирането между отделните звена, поощрява съвместното решаване на проблемите и позитивната конкуренция (не да си пречат и саботират, а да се карат едно друго да правят нещата още по-добре, да се съревновават кой ще ги направи най-добре), затова при него има про-синергия – 1+1=3 (минимум 3).
10. У-20 се интересува не толкова от реалните, дългосрочни и стабилни резултати, развитието на организацията, съхраняването и оптимизирането на работещото, а от ПРЕДСТАВЯНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ (дори измислени, получени само в неговите глави) – показност и даже руската показуха, свирката в парата, думба-лумба, парадирането, церемониите, ритуалите, лошо разбрания пиар, шумотевицата, интервютата, удрянето в гърдите, докато У-21 се интересува от САМИТЕ РЕЗУЛТАТИ, то се стреми те да бъдат реални, дългосрочни и стабилни, то търси и целИ развитие на организацията, съхраняване и оптимизиране на работещото, защото не е „над“ организацията, не „не съм оттук и съм за малко“, а самото то също Е организацията, и вероятно когато няма да е заето с нейното управление, то ще си остане част от нея.
Такива са в малко идеализиран, отчасти дестилиран вид разликите между У-20 и У-21.
Няма как България да успява и да върви напред в 21 век, ако се управлява чрез манталитет и методи, дълбоко загнездили се, останали непроменимо в 20 век.
Ето защо Времето върви все по-напред в 21 век, а България се връща все по-назад към 20 век.
Това не е универсалното обяснение за разнормализирането и дедемократизирането на страната ни, но за мен е несъмнено, че то е част от обяснението. При това много важна, изключително съществена част от него.
Още текстове от Николай Слатински тук
