НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org
1.
От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.
Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.
Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.
Но извън конкуренцията несъмнено е институцията Главен прокурор. При така конструирана и така разположена в системата на държавното управление институция Главен прокурор, тя несъмнено – за мен – е нанесла, нанася и ще продължи да нанася колосални вреди на демократичния процес и развитието на България, на законността и справедливостта в страната. Факт е, че се изредиха какви ли не личности като главни прокурори, а ползата от институцията е минус безкрайност и вредата е огромна, трябва да ни говори нещо. Ако не се замислим и не променим сегашната бездарна и опасна за националната сигурност ситуация с институцията Главен прокурор, нас ни чакат много беди. И катастрофи.
Впрочем, днес видяхме каква одиозна персона ни е била главен прокурор. Това ме извади от релси и ме накара да напиша тези редове. Но одиозната персона не е виновна. Виновни сме тези, които не можахме да конструираме държавата, така че да е нормална, развита, законова, модерна, европейска държава…
Някой ще каже – нямаше да ви разрешат да го направите. Това може да е обяснение за случилото се, но не е оправдание за нас. Такива дребни сме били, щом е можело да не ни позволят.
Такива слаби сме били, щом не можахме да си наложим визията.
Вече дори не знам имали ли сме визия. Или е било само наивна илюзия.
Така или иначе – резултатът е онова, което имаме. И това, което нямаме.
2.
Днес влизам в една институция. Докато служителката ме пита кого търся, към мен се приближава човек от охраната, може би съвсем малко по-възрастен от мен. Протяга ми радушно ръка - Вие сте ми чел лекции в Стратегическия курс!! Оттогава с интерес Ви следя!
Вършейки си работата в един кабинет, споменавам на експерта, че охранител при тях е човек, завършил Стратегическия курс. Експертът се оживява - да, той е доцент, доктор!
На излизане казвам на човека от охраната с още по-голямо уважение - Вие сте не само мой слушател, но и мой колега по наука!
А той скромно и с очевидна тъга ми отговаря - Е, моята наука не е чак толкова научна като Вашата, но и такава можеше да е полезна на държавата... Ако държавата ценеше науката...
