НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

  Човек наистина може да се отчае за случващото се в нашата наука и във висшето ни образование!

  Добре, нека не обобщавам за цялата наука и всичкото висше образование, а да спра само до националната сигурност и да се спра на нея.

  И тези дни научих поредното световно, европейско, регионално и най-важното национално неизвестно лице, станало професор по сигурност!

  Уж съм доста четящ и опитващ се да следя максимално публикуваното в науката за сигурността у нас, а ето - отново никога и по никакъв начин това лице не се е мярнало на моя информационен радар.

  Това не е грях, разбира се. Затова потърсих нещо от него из нета. Нищо, нищичко!

  Но и това не е престъпление, естествено. Ето защо се поинтересувах от конкурса му - да видя състава на журито, направило го професор. Да, така и очаквах.

  От една страна - такива като него, анонимни според моята информираност в науката за сигурността. Повтарям - спрямо моята информираност.   Един друг се теглят - ти на мене, аз на тебе; ти мене, аз тебе; произвеждат се един друг и един друг се възпроизвеждат.

  От друга страна - вечни участници в журита, сърфират от жури в жури, не напразно ми се похвали преди време някакъв, че за една година бил в над 20 журита (да го умножим по 500, хайде по 400 лева - за рецензии или становища, които той ги щампова за 2-3 часа).

  От трета страна - изгладнели професори или доценти, ощастливени с участие в някое жури и с рецензията или становището намекващи, че пак могат да ги поканят и те няма да подведат.

  И от четвърта страна - дебютанти в жури, полагащи с рецензията или становището клетва за лоялност и вярност, че ако ги вкарат в схемата с журитата те ще бъдат част от отбора - надеждна и отзивчива част.

  Стигнал съм до извода, че най-лесно се пишат малки и големи дисертации, най-леко се става доцент или професор в науката за сигурността.

  Първо, в другите науки трябва да имаш същностни, ключови знания (предполагам), докато в сигурността може да се пише каквото и да е, тя е в състояние да преглътне всичко, иди го опровергавай!

  Второ, няма друга наука, която да се преподава у нас в толкова много университети, полууниверситети, колежи, висши училища, нови училища, всеобщи училища, неясни училища - а това означава голяма нужда от хабилитирани персони и дава всеобхватни възможности все някъде да се пробие.

  Трето, само в сигурността човек може да си мисли, че това, което прави и работи в живота - те точно това е наука! Тук практиката става наука, а науката - практика. Но, както бе казал май Йоги Бера, на теория между теория и практика разлика няма, но на практика - има.

  Четвърто, няма българска школа в сигурността, няма единни стандарти и норми, принципи и критерии, няма методи и способи за оценка на научността на сътвореното, няма елементарно съгласие по който и да е въпрос, така че всеки може да си пише, каквото му се пише, всеки може да си бае, каквото си знае...

  Ето защо мога да формулирам Закон на Слатински в сигурността:

  Колкото по-малко е сигурността в една държава, толкова повече професори по сигурност има в тази държава.

ОЩЕ ТЕКСТОВЕ ОТ АВТОРА ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек