ИВО БАЛЕВ, "СЕГА"

103 стъпала, които отделят столчето ми от зеления килим. Стадионът в Стара Загора е като слънце - брилянтно ремонтиран от капитана на единия отбор, "Бистришките тигри". 

Това спортно съоръжение има особена аура - когато влезеш с пакетче семки и тефтерче, забравяш светската суета и чувстваш как духовните ти чаркалаци се раздвижват. На такива места движенията на сърцето и духа придобиват особен, мистичен смисъл. 

На терена играят "Бистришките тигри" с някакъв противник. Капитанът на тигрите е като ледоразбивач - без резки движения той сякаш цепи пространството пред себе си и противниковите играчи падат като круши край него. Никой не си позволява да симулира! Пред такъв играч всеки се смирява и забравя дребните трикчета. Всеки от играчите на терена, както и публиката разбират, че тук става нещо велико, нещо, което касае съдбините на Балканите, Европа и света. Това не е футболен мач, а Откровение.

Капитанът на тигрите се засилва към вратата на противника, но се спъва в топката. 

Съотборници и противници подхващат тежкото тяло и не му позволяват да се контузи. С пот на челото и нечовешки усилия играчите от двата отбора удържат знаменития корпус и той остава невредим.

Капитанът отново се засилва към вратата на противника. Преодолява защитата и се озовава лице в лице с вратаря. 

Двамата - нападател и вратар, осъществяват духовна връзка - те са като баща и син. От десетки метри аз прочитам в очите на вратаря цялата палитра от положителна емоция към капитана на тигрите. Две личности, два таланта, две стихии една срещу друга. Те са в противоборство, но това е борбата на двама мъже, познали и доминацията, и подчинението - и напълно наясно със себе си и желанията си. Това са двама мъже, които отлично разбират значението на думата "Симитли". Топката бавно преминава покрай кутрето на вратаря - и той дори не й помага да влезе! Кълна се в честта на перото си - това е истинско пиршество на духа, или както казват футболните коментатори - наблюдаваме един истински футболен спектакъл! 

Мачът се разиграва по всички правила на това изкуство и внезапно играчите на двата отбора едновременно осъзнават, че е назряла нуждата от дузпа, която да реализира капитанът на тигрите. 

Двата отбора придружават капитана до наказателното поле и внимателно го поставят в седнало положение. Съдията не чака указание от главния прокурор, а свири дузпа, която тигърът вкарва още от третия опит. 

Мачът продължава в същото напрегнато темпо. Играчите на двата отбора плавно се групират около капитана на тигрите и внимават косъм да не падне от гащите му! Такава екипна работа, такова единство, такъв триумф на сплотеността - и какво безсилие на Омразата, която тук няма права! В този оазис на позитивните човешки отношения не съществува понятието "спортна злоба".

Капитанът на тигрите се засилва, но не уцелва хубаво топката и тя се насочва извън полето. Вратарят се хвърля като лъв, бори се за топката и я спасява от аут. Хваща я здраво с две ръце и я засилва срещу шкембето на Банкянския тигър, тя пружинира, отскача и поразява вратата по един съвършен начин. 

Публиката е в духовен екстаз, всички се прегръщат и плачат - и само аз запазвам самообладание, за да видя всичко и да разкажа! 

Стъпките не отекват по зеления килим... Всичко потъва в някаква мекота и усещане за братство. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.