ИВО БАЛЕВ, "СЕГА"

103 стъпала, които отделят столчето ми от зеления килим. Стадионът в Стара Загора е като слънце - брилянтно ремонтиран от капитана на единия отбор, "Бистришките тигри". 

Това спортно съоръжение има особена аура - когато влезеш с пакетче семки и тефтерче, забравяш светската суета и чувстваш как духовните ти чаркалаци се раздвижват. На такива места движенията на сърцето и духа придобиват особен, мистичен смисъл. 

На терена играят "Бистришките тигри" с някакъв противник. Капитанът на тигрите е като ледоразбивач - без резки движения той сякаш цепи пространството пред себе си и противниковите играчи падат като круши край него. Никой не си позволява да симулира! Пред такъв играч всеки се смирява и забравя дребните трикчета. Всеки от играчите на терена, както и публиката разбират, че тук става нещо велико, нещо, което касае съдбините на Балканите, Европа и света. Това не е футболен мач, а Откровение.

Капитанът на тигрите се засилва към вратата на противника, но се спъва в топката. 

Съотборници и противници подхващат тежкото тяло и не му позволяват да се контузи. С пот на челото и нечовешки усилия играчите от двата отбора удържат знаменития корпус и той остава невредим.

Капитанът отново се засилва към вратата на противника. Преодолява защитата и се озовава лице в лице с вратаря. 

Двамата - нападател и вратар, осъществяват духовна връзка - те са като баща и син. От десетки метри аз прочитам в очите на вратаря цялата палитра от положителна емоция към капитана на тигрите. Две личности, два таланта, две стихии една срещу друга. Те са в противоборство, но това е борбата на двама мъже, познали и доминацията, и подчинението - и напълно наясно със себе си и желанията си. Това са двама мъже, които отлично разбират значението на думата "Симитли". Топката бавно преминава покрай кутрето на вратаря - и той дори не й помага да влезе! Кълна се в честта на перото си - това е истинско пиршество на духа, или както казват футболните коментатори - наблюдаваме един истински футболен спектакъл! 

Мачът се разиграва по всички правила на това изкуство и внезапно играчите на двата отбора едновременно осъзнават, че е назряла нуждата от дузпа, която да реализира капитанът на тигрите. 

Двата отбора придружават капитана до наказателното поле и внимателно го поставят в седнало положение. Съдията не чака указание от главния прокурор, а свири дузпа, която тигърът вкарва още от третия опит. 

Мачът продължава в същото напрегнато темпо. Играчите на двата отбора плавно се групират около капитана на тигрите и внимават косъм да не падне от гащите му! Такава екипна работа, такова единство, такъв триумф на сплотеността - и какво безсилие на Омразата, която тук няма права! В този оазис на позитивните човешки отношения не съществува понятието "спортна злоба".

Капитанът на тигрите се засилва, но не уцелва хубаво топката и тя се насочва извън полето. Вратарят се хвърля като лъв, бори се за топката и я спасява от аут. Хваща я здраво с две ръце и я засилва срещу шкембето на Банкянския тигър, тя пружинира, отскача и поразява вратата по един съвършен начин. 

Публиката е в духовен екстаз, всички се прегръщат и плачат - и само аз запазвам самообладание, за да видя всичко и да разкажа! 

Стъпките не отекват по зеления килим... Всичко потъва в някаква мекота и усещане за братство. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 78 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията