ДАМЯНА ВЕЛЕВА, "Свободна Европа"
Пиано, тромпет, диригентска палка. Три думи, но едновременно с това - кратка версия на биография.
Става дума за музикалния път на Светослав Борисов, който вече седем години е първи диригент и заместник музикален директор на Опeрния театър Магдебург в Германия. Този месец стана ясно, че Борисов е номиниран за "Диригент на годината" в Германия в престижната класация на списанието Opernwelt.
"Бях много приятно изненадан и много благодарен да съм номиниран в един списък заедно с големи диригенти като Кирил Петренко, Кристиан Тилеман, Владимир Юровски, Себастиан Вайгеле, но същевременно и здраво стъпил на земята", каза за "Свободна Европа" Борисов.
"Приемам номинацията като знак и потвърждение, че посоката на работа, търсене и развитие е вярна", добави той.
А работата, за която говори, включва почти всички най-известни заглавия от оперния репертоар като „Фауст“ и „Ромео и Жулиета“ на Шарл Гуно, „Аида“ на Джузепе Верди, „Хензел и Грегел“ на Енгелберт Хъмпърдинг, „Саломе“ на Рихард Щраус, „Тоска“ на Джакомо Пучини, „Летящият холандец“ на Рихард Вагнер, „Дон Паскуале“ на Гаетано Доницети.
Под неговата палка в Оперния театър в Магдебург прозвучават и новите постановки на оперите "Риголето" и "Фалстаф" от Джузепе Верди, "Дон Жуан" от Волфганг Амадеус Моцарт и "Фигаро се развежда" от Елена Лангер.
До конкретната номинация за диригент на годината в Германия пък го води работата му в постановката на операта „Ариадна на Наксос”.
До това признание Борисов стига след дълги години упорит труд и бавно натрупване на опит. Пътят му в музикалната професия започва, когато е само на 4 години и половина с обучение по пиано. Към музиката го подтиква семейството му - всъщност Борисов е трето поколение музикант. Още от малък обаче той чувства, че не пианото е неговото призвание.
"Много се ядосвах, че трябваше да се упражнявам докато приятелите ми играят футбол", казва той в едно свое старо интервю за БНР.
"Но това са жертвите. Сега си спомням с усмивка, но ако не се полагат усилия, не се постигат успехи. Това е балансът в живота- инвестираш някъде, за да получиш другаде", отбелязва той.
Така след пианото Борисов се пренасочва към тромпет и с него завършва Варненското музикално училище. Следва в Университета за музика и театрално изкуство в Грац и се дипломира със специалност тромпет.
По-късно завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на Мартин Зигхарт. Участва в майсторски курсове на известните музиканти и диригенти Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и други.
Още като студент е главен художествен ръководител на симфоничния духов оркестър на Грац и на смесения хор „Хуго фон Монфорт“.
В Грац основава и камерния оркестър Con fuoco. През 2007 г. печели конкурс за главен художествен ръководител на оркестъра на Техническия университет във Виена. Оттам музикалният му път продължава стремително нагоре - получава покана за постоянен диригент на камерния оркестър Шьонбрун във Виена, както и за асистент-диригент в оперния театър в Клагенфурт.
След това е диригент на Варненската опера, на Симфоничния оркестър на Бохум, гостува на много оркестри, сред които са Камерният оркестър на Лозана, оркестър „Бетовен“ в Бон, Датския национален симфоничен оркестър, Бранденбургските симфоници и др. От 2016 г. е в Магдебург.
Как обаче успява да постигне всичко това? Пред БНР Борисов казва, че част от отговора се крие в любовта, с която се отнася към всичко, което прави.
"Без талант едва ли човек може да постигне нещо в която и да е сфера, но само талант не е достатъчен. Аз съм човек, който си поставя цели, който гледа в бъдещето, но гледа в едно здравословно обозримо бъдеще. Стремя се да правя крачките си напред, без те да са огромни скокове, за да не правя пропуски и така да се срути тази стълбичка."
