ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Откога не сте писали любовно писмо? А представяте ли си вашето любовно писмо да стане част от театрална постановка? Това се случи на 17 човека, чиито послания към любимите им наскоро оживяха на сцена и в книга. И така помагат на хора в нужда.

"23 любовни писма" е благотворителен спектакъл - част от поредицата "За любовта" на драматурга Яна Борисова и композитора Милен Кукошаров.

Всички средства от представлението отиват за Дома за ветерани на културата и изкуствата в София. Това вече е кауза за Борисова, която дарява за трети път на дома за две години.

Една от причините да го прави е, че нейните родители и повечето ѝ роднини са хора на изкуството, затова изпитва симпатия към възрастните артисти.

"Те продължават да са толкова прелестни и талантливи и смятам, че трябва да живеят достойно до края на живота си", казва Борисова пред "Свободна Европа".

Тъй като смята, че държавата не полага особени грижи за тях, решава да не дава по малко на много места, а на едно, но наистина да има резултат.

"Аз съм ходила няколко пъти там и познавам директорката – Галина Алтимирска. Една прекрасна жена, която прави невъзможното тези хора да живеят добре в последните години или месеци от живота си", добавя Борисова.

След първото дарение директорката я кани, за да й покаже всичко, което са купили и променили благодарение на събраните средства.

"Това много дълбоко ме трогна, защото видях с очите си резултата от нашето намерение", разказва Борисова.

Тя вярва, че всички от съсловието трябва да се грижат за това място, което има голяма нужда от помощ. И добавя, че самата тя може да се окаже там един ден, защото е човек на изкуството.

Освен сумата от спектакъла, който се игра на 6 ноември в София, Борисова ще предаде на Дома за ветерани на културата и изкуствата и средствата от продажбите на книгата "23 любовни писма". Тя предлага на 17-те автора да ги публикуват благотворително и всички се съгласяват. Името на всеки от тях е изписано на корицата.

Те са хора от различни възрасти и професии. Събират се в Академията по творческо писане и фантазия, която Борисова създава преди няколко години. Минали са няколко курса и последната им задача е да напишат писмо до човек, който искат да се върне при тях. Някои от тях толкова се вдъхновяват, че написват по повече от едно писмо.

"Те са моя слабост и гордост. Наричам ги "моите дракони", защото са смели и умеят да летят. Вече няма на какво да ги науча и ги пускам да полетят, а книгата беше моят подарък за тях", казва още драматургът.

 

Началото

Всичко започва с проекта "За любовта" - театрално-музикално преживяване, в което актьори представят нейни текстове. И това се превръща в "смешен и откровен разговор за щастието, вълнението, ревността, копнежите и всичко, което никога не посмяваме да изричаме, но страшно много ни вълнува".

"Така авторът успява да събере своите герои на едно място, за да ги изслуша. Това ми се стори прелестна идея", казва Борисова.

За нея този спектакъл е специален, защото връща на сцената една от най-известните български актриси – Цветана Манева.

"Тя освети цялата зала, страшно много хора бяха дошли само заради нея и толкова й хареса, че когато след представлението емоционално я попитах дали иска да правим това няколко пъти в годината, ми каза: "Добре"."

И досега Манева участва в тези представления, заедно с други известни актьори като Александра Сърчаджиева, Петър Антонов, Радена Вълканова, Боряна Братоева, Дарин Ангелов, Лилия Маравиля, Христо Петков, Снежина Петрова и др. Спектакълът може да бъде видян отново на 21 ноември в Sofia live club.

Борисова е автор и на още един театрално-музикален формат – "Нощните рицари", в който участват само млади актьори.

"Понеже много обичам актьорите и искам да се грижа за тях, а познавам много, които нямат възможност да работят, много ми се искаше да създам нещо като бой банда, само че не да пеят, а да произнасят театрални монолози", разказва тя.

Нощните рицари са седем, а за първи път през декември към тях ще се присъединят и пет млади актриси, за да направят представлението "Голямата любовна битка".

 

За любовта

Борисова казва, че темата за любовта я занимава "като емоционална материя, защото преди десетина години, когато вече бях живяла достатъчно дълго, разбрах, че нищо не знам за любовта".

"Освен това смятам, че любовта е едно от малкото неща, които правят света поносим. Това е може би единствената безпогрешна формула, която е спасявала човечеството. Която единствена превръща хората в богове и обратното", казва още тя.

Борисова е убедена, че макар понякога любовта да носи и много болка, в нея има страст, а когато има страст, значи си жив. Остава само да се справиш с "личното си зло, личния демон, чудовището в теб".

"Душата е шизофреник, докато не открие демона си и не се справи с него. Трябва да го въдвориш, да го контролираш, да го превъзпиташ, за да спре да владее нощта. Защото тя би могла да е много красива. Как става това ли? Нямам представа… Трябва да си останал сам, за да го разбереш", пише в своето любовно писмо писателката.

Яна Борисова е родена на 25 май 1972 г. в София. Завършва История на изкуството. Произведенията й са поставяни и четени и извън България. Най-известните ѝ драматургични текстове са "Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно", "Хората от Оз", "На живо" (с награда "Аскеер" за най-добър моноспектакъл), "Място, наречено Другаде", "С гръб към залеза".

Носителка е на четири награди "Икар" (2008, 2010, 2014 и 2023 г.), три награди "Аскеер" (2010, 2022 и 2023 г.), Наградата на независимата критика, Награда за камерна пиеса, наградите "Златно перо" и "Нова европейска драма".

Първият й роман "Чудна лятна нощ" излезе в края на 2020 г. Освен него авторката издава "Десет пиеси от Яна Борисова", "Няколко текста за любовта", "Морето след теб", "Да бъдеш Христо Мутафчиев" и "Тя, Цветана Манева" (в съавторство с Георги Тошев).

Тази година Борисова създаде Stage Hearts. Това е група независими артисти, които създават съвместно сценични спектакли и произведения.

През 2022 г. Яна Борисова беше избрана за Жена на годината в категория "Култура" на наградите на списание "Грация".

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…