ИВО БАЛЕВ, "СЕГА"

Ветеринарно-санитарната обстановка е напрегната. Някакви робокопи вървят из Странджа и анихилират дребен добитък заради опасност от чумна епидемия. Робокопите са служителите на Българската агенция за безопасност на храните - БАБХ.

Дали действията им са навременни и необходими, или просто избиват животните, щото така им е по-лесно - кой да ти каже? 

Тоест те много хора се изказват, включително и шефът на агенцията в някакъв момент даде пресконференция. Вярно, че не се обяснява много и не бързаше да влезе в комуникативен режим - първо поизтепаха хайванчетата. В мен остана впечатлението, че се действа като в някои по-темпераментни села, където при поява на непознат първо бият, после евентуално търсят причина за побоя. В БАБХ работата е още по-дебела, щото първо унищожиха сума животни, после решиха да дадат някои пояснения. 

Не искам да преразказвам, но обясненията на БАБХ звучат в някаква степен разумно. Възможно е дори да са постъпили по най-добрия за хората и животните начин. 

Това няма как да го разбера. 

Нямам доверие на канибалите от БАБХ, но нямам доверие и на "Фейсбук" ветеринарите - интернетът гърми и трещи от експертни мнения, които не намирам за разумно да вземам под внимание. 

Имам доверие на Димитър Димов. 

Мисля, че е честен ветеринар и честен писател - това личи дори от двете версии на "Тютюн". Както знаем - Димитър Димов пренаписва "Тютюн", добавяйки герои и сюжетни линии, които подсилват пролетарския елемент и класовата борба. При това изключително сложно и трудоемко мероприятие романът запазва духа и съдържанието си, без да се превърне в пропаганда. Но това са ветеринарно-комуникационни реалии от средата на миналия век.

Като казвам "канибали", нямам предвид, че ядат хора като император Бокаса. За по-младите читатели пояснявам - Жан-Бедел Бокаса е бивш диктатор, оглавявал Централноафриканската република и нейния приемник Централноафриканската империя. Бокаса е маниак на тема Наполеонова слава и разкош, разгръща нашироко странностите си, обзавежда се с чехли, които са записани в Книгата на рекордите като най-скъпите, съществували някога, но през 1977-а в страната има всичко на всичко 1 (един) зъболекар. Не знаем колко ветеринари е имало тогава в ЦАИ, но менюто на този ексцентрик включвало и негови политически опоненти и други опозиционери. 

А за хората от БАБХ съвсем не искам да кажа, че са черни африканци или че ядат човешко месо - не мисля, че могат да си го позволят и не ги имам за по-тъмнокожи от кой да е тъмен балкански субект. Просто не им вярвам. 

Неотдавна БАБХ унищожиха стотици птици, някои от тях редки видове - заради проблеми с документацията. Птиците бяха в Софийския зоопарк и чакаха да им дойдат документите, но БАБХ изобщо нищо не пожела да чака, а просто ликвидира пилетата.

В момента БАБХ освен зловещи са и жалко-смешни, защото дори Корнелия Нинова може да им издърпа ушите съвсем легално. Ето какво написа тя във "Фейсбук", публикувайки снимка, на която чете документ, седнала в каруца:

"Няма да ви оставя на мира, докато някой не ми отговори защо на заповедта, която ми връчихте и държа в ръцете си, пише, че решението за убиване на животните е взето на 04.07., на базата на протокол за изследване, който е от 09.07. Защо избихте животните на хората пет дни преди да имате резултатите от пробата? Искам истината."

Корнелия Нинова впрочем има комуникационния навик да илюстрира мъдрите си мисли, които разпространява в социалните мрежи, със своя снимка (обикновено в поза на размисъл) - точно както постъпват Николета Лозанова, Илиана Раева и други влиятелни в интернет жени. 

... Овчици, козички, друг дребен добитък, вий жертва паднахте в нечестната борба!

 

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...