СИЛВИЯ ЧОЛЕВА, "Христо Ботев"

След юбилейната си книга „Излизане от съня“ в „мерена реч“ поетът изненадва с голям том, в който е събрал своя есеистична и автобиографична проза, интервюта, литературнокритически и други текстове. Заглавието „Откаченият вагон“ обединява на пръв поглед разнородното съдържане. Дори и да си спомняме някои от текстовете, те зазвучават в един общ хор, събрани в книгата. Метафората на влака, на пътуването, спирките по пътя и изненадите, когато вагонът бъде откачен, побира и осмисля цялото ѝ разнообразие. Макар в нея да присъстват различни български и чуждестранни писатели, машинистът е Георги Борисов, когото виждаме в нова светлина. 

Независимо дали пътува с „Ориент експрес“, „Факел експрес“, „Транссибирскта железница“, дали спира на „Централна гара“, дали потегля от „Първи коловоз“, или участва в „Разговори в чакалнята“, както са озаглавени частите, той е в центъра на събитията и е техен катализатор. В автобиографичните текстове или в тези за писатели, в част от които пак има биографичен елемент, стилът му е експресивен и увлича читателя, а историите често са направо невероятни. 

Освен това събраното в „Откаченият вагон“, както Иван Теофилов подчертава, не е механичен сбор, а прецизно композирано и представлява „вероятно най-доброто от всичко, което е писал през годините по различни поводи, свързани с отношението му към значителните, качествените събития в литературата“.

Съвсем точно отбелязва нещо на пръв поглед незабележимо, но много важно в своя отзив за книгата Зорница Христова: „Другото, което уж се разбира от само себе си, е промяната в медиите. По-точно казано – променената представа за това кое е и не е недопустимо. През 80-те, през 90-те и сега. Георги Борисов е публикувал свои спорове с различни редакции – и това е в пряка връзка с въпроса за публичността и доверието. За уж незабележимите промени в разбирането за достойнството на професията. В книгата хем е събрано наистина впечатляващото дело на Георги Борисов, хем изплъзващите се контури на времето, за което все още бихме могли да развием сетиво. Много е нетипично всички тези неща да бъдат събрани в книга. Спомени, некролози дори, спорове с редакции, слова, прочетени на тази или онази премиера. Като цяло – ефимерни работи. Летливи. Но без тях нищо не е самопонятно.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 461 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател