ХРАСТАЛАКИЙ БИБЛИОТЕКАР, "Сега"

Св. Княз Борис-Михаил, Покръстителят на българите, влязъл в Историята и също като Борисов се задържал там. По някое време се оттеглил от Историята, после пак се върнал, колкото да напердаши единия си син Владимир Расате и да въздигне другия - Симеон Велики.

Сиреч - имал толкова голям авторитет, че можел да си влиза и излиза от Историята, когато реши.

Все едно Борисов сега да слезе от власт и да назначи за премиер Пеевски, пък да се оттегли в някой манастир да си чете исторически и религиозни съчинения или романи за Дивия запад, според настроението. И само от време на хвърля по едно око към политиката.

И когато в продължението на тази хипотеза Пеевски примерно не оправдае доверието, Борисов се връща след някоя годинка, измества Пеевски и въздига да речем Екатерина Захариева Полувелика да изфраска един Златен век... 

***

И така - Борис Покръстител имал голям авторитет и историческа далновидност, обаче във военно отношение имал сериозни трудности. Може би, защото обичал книгите и просветата и, залисан в хуманитарните науки, изпуснал военната си подготовка. Във всеки случай не е било от някакъв пацифизъм и липса на решителност - в критични моменти доста зелки е изпосякъл, ако може да се изразим по-вегетариански за тези кървави маниери от миналото. 

Но - той ли не бил достатъчно прецизен главнокомандващ, балансът на силите ли не му вървял, исторически късмет ли нямал - това ние не знаем със сигурност, обаче историческата наука е категорична, че княз Борис не е спечелил нито една война през живота си. 

Това е дори исторически неприятно за такава изтъкната личност на християнството и прогреса - Борис не само прави християнството държавна религия (с доста зор и насилие), но и развърта книжовните школи, продължава в български интерес делото на Кирил и Методий, хвърля пламъка на просветата, дето озарява славянството, че после и неславянството.  

Това с въвеждането на правата християнска вяра било безусловно необходимо в исторически и духовен смисъл. 

Обаче не всички разбирали тази безусловна необходимост и Борис се захванал с тая сеч на болярски зелки, която вече споменахме. За да укроти бунта срещу новата вяра, според различните летописи Борис ликвидирал 52-а боляри или 52 рода.

Ние като наблюдатели на Историята си мислим, че 52 рода е прекалено зловещо дори за средновековна държава, това е много човешки материал, който в Средновековието се добивал много трудно. И това голямото число - 52 рода заклани за правата вяра, това си мислим, че по-скоро е някаква историческа хипербола, до която са прибягвали някога колегите от миналото, пък и в наши дни. 

Но дори да вземем най-малкото число и да го намалим - примерно на 50 човека заклани от правителството на Борис, защото бунтуват народа и спъват прогреса. Това пак е доста много и сериозно обезкръвява държавата - това са били хора от елита, хора необходими във военно и всякакво отношение.

И ние си представяме как Борис трябва да отсече поредната болярска глава и сърцето му малко се уморява. 

И примерно казва на болярина:

- Как може да не разбираш сега историческата необходимост да станем християни и да се издигнем в културно отношение до високоразвитите народи! 

Но боляринът държи на ретоградните си ценности:

- Ама аз не искам да се християнчим и гърчеем! Каква е тая християнска вяра, ние си имаме религия на предците! Ти защо се отказваш от религията на предците! 

- Няма да се гърчеем, тука нашите книжовници правят още по-нова азбука и ще ставаме българи християни със своя писменост! Това е голяма работа, ей!..

- Врели-некипели ми приказваш, не ми трябва кирливата ти писменост, християнството е някаква извратена работа! 

- Не, ти не разбираш, определено. Ех, твоята зелка също ще хвръкне, а си добър военачалник, жалко.

Така Борис сякъл, колкото сякъл - и стабилизирал историческия процес, макар че губел войните.

Трябва да е бил наистина голям авторитет, щом въпреки военните неуспехи е успял да наложи такава радикална реформа и пак да си излиза и влиза в Историята. 

Това с покръстването е наистина в някакъв смисъл обръщане на палачинката, но пък - историческа необходимост.

Както ранният Борисов ​е комунист по съвест и убеждение, пък после прихваща друга политическа вяра, така и Борис може би в ранните си години е упражнявал със същата страст религията на предците, както са му я преподавали​​ съответните жреци. Но после - колелото на Историята се върти, край с религията на предците, става християнин, озарява Историята с просвета и дипломация, и така нататък.

И все пак - просвета, култура, Исус Христос, ряз 52 зелки на първенци! 

Големите личности съчетават и такива разнопосочни величини в себе си, а може да е имало и други, по-делнично-оперативни причини да се изколи толкова народ за новата вяра. 

***

Покръстването на самия Борис (и след това на държавата), не става хептен отведнъж и си е сложен процес. В историческата плетеница Борис развъртява културата и дипломацията, заиграва се с конкурентните християнски групировки (латински и гръцки), губи война след война и в крайна сметка приема християнството от тогавашния 24-годишен гръцки император Михаил Трети Пияницата, който сигурно е бил голям негодник, за да остане в Историята с такъв прякор. Във всеки случай бил последният от кратко управлявала династия, а след него дошъл някой си селянин Василий Македонец, който се оказал корав родоначалник на 150-годишна императорска династия. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Рано или късно всеки разбира, че няма пълно щастие, а малцина стигат до обратния извод: пълното нещастие също е недостижимо.“

Примо Леви, италиански писател и преводач, роден на 31 юли преди 102 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия