ИВО БАЛЕВ, БНР

Изкарахме ги тия избори, форсирахме ги по света и у нас, избрахме си легитимно народно представителство. Не за да се хваля, а като исторически факт ще изтъкна, че някои мои приятелки манекенки участваха в тези избори и си прескочиха изборната бариера като млади кобилки, тръгнали на приключение. Но не всички имаха толкова добра засилка. Цветан Цветанов и Жени Калканджиева имат страхотно телосложение като на атлетични гръцки богове, но не успяха да прецапат 4-процентовия Рубикон. За съжаление. 

От друга страна, не се знае кой повече трябва да съжалява - тези, които влязоха, или тези, които не влязоха в новото Народно събрание. От гледна точка такава: това уважаемо политическо представителство, което спечели народното доверие, бая зор ще види в опита да създаде стабилно правителство, което да ни управлява съдбините. Народната воля и политическата инициатива в крайна сметка родиха толкова шарен и разнопосочен парламент, че трудно можем да си представим как тази институция ще предлага компактни и работещи политически решения. То шарена черга - ГЕРБ с най-много депутати, ама никой не иска сътрудничество с тях, макар че Борисов си раздава хората като впрегатни коне. 

Аз, вика, ще дам 10-20 депутата, на когото му трябват, само и само да има стабилност! Туй то. На харизан кон зъбите не се гледали, вземай, не придиряй!

Малко е странно така да се прехвърлят живи хора - ама пък самите хора, предназначени за тая работа, ни най-малко не се смутиха, не изразиха неудоволствие. Воистина християнско смирение! Началникът казва - тебе и още няколко кранти ви давам на Слави Трифонов да му закръглите аритметиката, че е новобранец в политиката, още не ги чува петлите. А впрегатният кон кима и в големите му очи се отразяват някаква дълбока човечност и дълбока тъга, както в разказите на Йордан Йовков - “Ако можеха да говорят”. Там има едно такова изречение: “Ако добитъците знаяха да говорят, те щяха да бъдат като нас. И по-добри дори”. И то си е вярно. 

Аз например не мога така. Опитвам се, но не мога. Една манекенка наскоро ми каза така: имам, вика, една приятелка, която се нуждае от напътствие, има нужда от душеспасителни беседи и гимнастика за душата. Тя, вика, е овладяла до съвършенство телесната поезия, сега иска да се усъвършенства и душевно посредством твоите напътствия. В тоя миг почувствах, че искат да ме употребят. Осъзнах, че вероломни хора арогантно са обсъждали качествата и душата ми, и са склонни да си ме прехвърлят като някакъв безстопанствен Пегас. Като някакъв гербав депутат ме размятат насам-натам. Като някакъв инструмент за безтелесни удоволствия или масажор с вибрации за душата! Гневът ме заслепи. Нападна ме цяло пълчище бесове, каквито и Фьодор Достоевски не е виждал. С една дума - побеснях! Викам на манекенката:

Чшш, ей, алоу, аз да не съм ви някакъв предмет за внезапен катарзис и душевен екстаз! Как така си ме прехвърляте една на друга, вие за какъв ме вземате!

И се обидих, обърнах гръб и не свърших никаква духовна работа на манекенките. От горделивост, не от друго. Ако беше някой писател от ГЕРБ, охооо, щеше да оправи душата на манекенката минимум 7 пъти, без да се оплаква, без да се възгордява. Грешен и горделив човек съм, за което ще си бера ядовете един ден, който се нарича Ден на гнева. Ама дотогава има време, дано пусна някакви връзки в Прокуратурата на Страшния съд! 

Примерно и Бойко Борисов понякога проявява известна горделивост, но почти никога - интелектуално високомерие. Даже твърде често се преструва на по-малко умен, отколкото е всъщност. И даже в някои записи сме го чували да се хвали как обича да се прави на луд и глупав, за да изработи изгодна позиция за България с 200 км/ч. И това е белег за силно християнско смирение, макар че като цяло Борисов не е много силен в тая наука и доста бърка народни поверия и езически ритуали с християнската религия.

Така смирено са се престрували на луди и прости една особена категория християнски светии - така наречените юродиви. Това не са неразумните юроди на Паисий, а божи хора, които са приемали доброволна лудост и привидна простотия, за да крият светостта си и да се трудят за Господа тайно, понасяйки от околните хули, насмешки, издевателства. 

Така и Бойко Борисов - когато няма полезен разумен ход, той се прави на неразумен, оглежда се, ослушва се и съобразява как да извлече от ситуацията най-голяма политическа полза. Отстрани може да изглежда, че това е негова лична изгода, но в действителност той го прави за България. Защото цял се е посветил на обществото до такава степен, че не прави разлика между лична и обществена полза, между лични и обществени средства и така нататък. 

Неслучайно ви говоря толкова много за християнско смирение - днес е четвъртата неделя на Великия пост и същевременно Ден на зъболекаря. В наши дни зъболекарите са тези, на които плащаме диш-хакъ, тоест зъбен данък. По-рано такива неща са ставали в годините на Османската данъчна политика. Не че е имало официален зъбен данък, но това по него време било обичайна форма за издевателство над немюсюлманското население. Като дойде агата у вас, трябва да го нахраниш и напоиш, а накрая му плащаш и диш-хакъ, затова че си е изтъркал зъбите с твоята храна. Такива работи в наши дни може да направи само някоя мутра, а те мутри в пълния смисъл на думата почти не останаха, освен тук-там из Добричко, Симитли, Перник, Радомир, Кюстендил, Бургас, Айтос Карнобат, Жеравна, Котел, отделни квартали на София и Плевен. Главното е, че зъбен данък вече се плаща, на когото трябва - през Здравната каса или на ръка, който както може, плащаме диш-хакъ на нашите човеколюбиви зъболекари, а не на случайно връхлетяла в дома или офиса ни мутра.

Обаче тия дни имах спор на тая тема с една манекенка от приятелско посолство на име Херо Мустафа Карадайъ. И тая жена - голяма хубавица впрочем - тая сутрин ме викна в посолството за душеспасителна беседа. И ми каза така: 

Г-н Балев, не сте прав за диш-хакъ. Аз, вика, разбирам нещичко от тая работа и ще ви кажа, че вие и в момента плащате диш-хакъ на мутрите, които въртят корупцията във вашата държава. Корупцията е вашият най-голям враг и неканен гостенин, който си изтърква зъбите за ваша сметка. Трябва да покажете мерки със зъби!

Мерки срещу корупцията, демек. И тя ми се усмихна с всичкото зъбно очарование на света. Викам: Херо, бърните ти са по-красиви от на Бърни Сандърс! 

И настръхнах с магнитуд 7 по Рихтер, и се замислих с тревога: ако наистина изгоним мутрите от властта, те пък тогава да не тръгнат по къщите на хората да събират натурално диш-хакъ!

Ситуацията се заплита все повече и повече, драги съучастници.Тук спираме да дръндорим, за да не си изтъркаме езика и зъбите, че после от вас ще си търсим съответния данък!

Аз виждам твойте зъби, манекенко,

защото ми се смееш от сърце.

Ти май си чела снощи Макаренко -

ела да тропнем с теб едно хорце! 

***

Пълен текст и звуков файл - тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

Дафни дю Морие, английска писателка, родена на 13 май преди 114 години 

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев