БНР

Сградата на Народния театър "Иван Вазов", една от архитектурните забележителности на София, днес става на 114 години.

Тя е построена по проект на известните австрийски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, автори на планове за театрални сгради в цяла Европа.

Изграждането струва милион и половина тогавашни лева, а интересът при откриването на 3 януари 1907 година е огромен.

На сцената пред 900 зрители  се играе специално написания от Иван Вазов пролог "Слава на изкуството" и част от историческата драма "Иванко" на Васил Друмев.

Събитието остава в историята с още нещо - студенти от Софийския университет са недоволни от елитисткия характер на откриването, като освиркват и замерят със снежни топки пристигащия в театъра кортеж на княз Фердинанд.

В резултат с указ на монарха дейността на университета е спряна за половин година, преподаватели са уволнени, а на студентите се забранява да членуват в партии. Академичната автономия е възстановена чак година по-късно.

Сградата днес. Снимка: Уикипедия

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Съвременното изкуство е подобно на жените - няма да получите от него удоволствие, ако се опитате да го разберете.“

Фреди Меркюри, рок музикант, роден на 5 септември преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си