Езикът не се развива с административни забрани и законодателни ограничения, а следва собствените си закономерности. Около тази теза се обедини Общото събрание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, което прие декларация срещу Законопроекта за българския език. В позицията си филолозите предупреждават, че предлаганите мерки не само не допринасят за защитата на езика, но могат да затруднят неговото естествено развитие и международната комуникация.
ДЕКЛАРАЦИЯ
на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по повод Законопроекта за българския език, внесен на 26.05.2026 г. в Народното събрание на Република България и гласуван на първо четене на 4.11.2026 г.
Приетият на първо четене Закон за българския език въвежда административен контрол върху езиковата употреба. Като учени настояваме, че подобен подход е непродуктивен, защото изследванията показват, че езикът се развива според собствените си закономерности и трудно се поддава на регулация чрез законодателни ограничения. Взаимодействието между езиците и динамиката в обществените и културните процеси винаги са били двигател на промяната.
Важно е също така да се посочи, че проектът до голяма степен дублира вече действащи разпоредби. Статутът на българския книжовен език е регламентиран в Конституцията на Република България, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за нормативните актове и Закона за защита на потребителите. Предложеният закон не добавя нова правна стойност.
Общото впечатление от законопроекта е, че той стъпва повече върху повърхностни патриотични внушения, отколкото върху научно разбиране за природата на езика. Предлагат се трудно приложими и практически безполезни решения, като задължителното транслитериране на надписи и табели, както и създаването на нови административни структури с функции, които вече се изпълняват от съществуващи институции.
Апелираме към българските народни представители да се доверят на компетентностите на специалистите и на отговорните институции като Министерството на образованието и науката, институтите на Българската академия на науките и университетите в страната, които са доказали своя професионализъм в изследванията на езиковите процеси и тенденции. Тяхната експертиза е доказана във времето и прави предвидения Консултативен съвет за българския език ненужен за развитието на езика.
Защитата на българския език е национална и културна отговорност, поради което споделяме убедеността си, че е необходимо да се инвестира в образование, наука и култура. Да се подпомага обучението на учители в страната и българските училища зад граница. Естествен антипод, който доказано е възпрепятствал напредъка и развитието, са санкциите, ограниченията и административния надзор.
Що се отнася до използването на български кирилски шрифтове в официалните сайтове на най-висшите органи на държавната власт и политическите партии, се вижда, че това е въпрос на институционална воля, а не на законодателна регулация. Гражданският патриотизъм се проявява чрез последователни действия и личен пример, които реално биха стимулирали промени в публичния език, реч и писменост.
Като имаме предвид всичко казано, настояваме, че Законът за българския език е научно необоснован, практически анахроничен и лишен от административна необходимост. Приемането му би затруднило международната комуникация, би създало предпоставки за културна и обществена изолация и би изпратило погрешен сигнал за мястото на България в съвременния свят.
Поради това призоваваме законопроектът да бъде отхвърлен на второ четене в парламентарната зала.
Декларацията е приета с решение на Общото събрание на Факултета по славянски филологии, проведено на 10.11.2026 г.
