Готвената "оптимизация" на театрите, анонсирана от министъра на културата Вежди Рашидов в Комисията по култура и медии в парламента в края на седмицата, предизвика буря от негодувание в социалните мрежи. Идеята на Рашидов е културните институции да могат да се самоиздържат финансово, без да се налага държавата редовно да им помага. Това можело да стане като „най-слабите театри се превърнат в открити сцени без щатни трупи”, тоест министерството ще поддържа дадена сграда, а постановките ще се играят, ако бъдат одобрени. Под заплаха от затваряне са театрите във Враца, Благоевград, Смолян, Велико Търново, Кърджали, операта в Стара Загора, музикалният театър в София и фолклорният ансамбъл „Филип Кутев”. 

"Ако един театър няма кой да го гледа, то няма нужда от театър. Извинявайте, както ще да ви звучи. Шекспир е измислил театъра да се движи", заяви Рашидов. Той използва любимия си аргумент, с който обикновено се мъчи да доказва, че културата в България идва в повече:  „В 6-милионна България, имаме 8 филхармонии, над 50 театъра и 6 опери”. 

В Блога си за театър критикът Гергана Пирозова публикува статия „Мълчанието и търпението вече са опасни! Няма време”, в която събра реакциите на артистичния свят срещу Рашидов и шефа на съюза на артистите Христо Мутафчиев. 

Ето какво пише Пирозова:

„Целта е една - организиране на нова театрална мрежа, контролирана от нейните създатели, която с държавни пари ще захранва частни продуцентски организации. Помните какво се случи с българското кино, нали?

Вероятно ще се озадачите, защото същите твърдят, че няма пари. Обаче,  има - и те са гарантирани 68 млн. лв от бюджета за сценични изкуства. А сценичните изкуства, запомнете - са единствените, които изработват с дейността си 2/3 от приходите на МК, което не прави нито Лувъра, нито музеите на Вежди Рашидов - гордостта му, за които никой не го попита дали си изкарват парите и лежат ли те на държавната хранилка. А сценичните изкуства изкарват чисти пари, т.е. могат да печелят, иначе защо ще са всичките тези апетити, казано по-просто.

Не се поддавайте хора на театъра, балета и музиката,  на внушенията на МК и САБ, че сте некадърни, мързеливи, неталантливи и губещи, че държавата заради това не Ви е длъжна, защото лежите на гърба й, както твърди шефът на САБ, актьорът Христо Мутафчиев, който ужким трябваше да се бори за вашите заплати, за своите колеги. Длъжна Ви е! И той Ви е длъжен!

Не прощавайте лъжите, с които Ви заляха, произведени дали от невежество или съвсем съзнателно с цел да Ви объркат и сломят. Гордейте се, че успяхте да оцелеете, въпреки МК и САБ и техните опити да Ви реформират цели шест години, докато Ви доведоха до фалит - самите те го твърдят това, а уж реформата им беше най-добрата. Съпротивлявайте се на внушенията, които мултиплицират в медиите, че от Вас няма нужда и трябва да бъдете заменени от няколко "мечки", защото публиката не Ви харесвала, защото пак Ви повтарям - Вие сте тези, които изкарвате парите на МК.”

Велислав Минеков – скулптор:

"Скъпи колеги, артисти, музиканти, танцьори и сценични работници, защо мълчите пред това явно престъпление ? Защо предпочитате нищетата и мизерното си съществуване пред вашия професионализъм и заслужена съдба на творци ? Защо продадохте своя интелект и пожелахте с наведени глави и мълчание собствената си обреченост? Защо духовната нищета приехте за свой жизнен стандарт? Защо позволявате да бъдете управлявани от мутри, мултаци и простаци?"

Стефани Лечева - актриса:

"Г-н Мутафчиев, как правим открити сцени, за да дойдат "мечките"?! Нас, Не "мечките", къде ще ни "преустроите"?! И, въобще, г-н Мутафчиев, ако целта на тази "реформа" е да се утвърди само "мечко" моделът, то тогава защо въобще не спрете и Вузовете, които подготвят толкова много кадри за сценичните изкуства?! Да се избират там 2-3 деца, които ще стават "мечко" модели и да не се пропилява бъдещето на толкова много млади хора след като няма цялостна държавна политика за култура! И после, Съюзът на артистите в България, не трябва ли да защитава правото на труд и творческите стремления, развитие и постижения на българските творци, а не да приема поредните предложения от МК за "оптимизиране" на българските културни институции, които ще доведат до поредното обезличаване или затриване на театри, опери....?! "

Румен Бояджиев-син  - композитор, се обърна към Мутафчиев с думите: 

„За вас театрите са ФИРМИ!!!! Сам осъзнавате, че след подобно изказване единствения достоен изход е незабавната ви оставка! Спасете малкото си останала чест....”

Даниела Кузманова – музиковед:  

"КОЙ ви сложи на тези постове, господа?! ... "и когато се види накрая на това тримесечие кой от театрите не се справя, автоматично се самопреобразува“. Акцент в изречените сквернословия от министъра, зам. министъра и председателя на артистите - "НЯМА ТРУПА!!! Има само хора, които поддържат сцената". С други думи, актьорите, артист-солистите, хористите, танцьорите, диригентите и оркестрантите се САМОРАЗПУСКАТ, САМОУВОЛНЯВАТ, ДОБРОВОЛНО остават без хляб и се САМОПРЕОБРАЗУВАТ в шофьори на такси или в системата на чистотата. А министерството на културата се превръща в Агенция за недвижими имоти. ОСТАВКА!

Призовавам към протестите на хората на изкуството да се присъедини Нейно величество Публиката."

Драгомир Йосифов – диригент:

"Омерзен съм от размахването на финансов среден пръст и принуждението да си "атрактивен". от всеки артист може да се изисква по-добро, още-по-добро, може да се изтрие праха на унилостта и безразличието; всеки артист може да бъде все по-, и все по-добър. Ако не бъде стрит, естествено. Понеже не е "ефективен". "

 

 

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.