На 15 ноември американската актриса Глен Клоуз ще получи почетен „Оскар“ в Лос Анджелис, обявиха големите информационни агенции. Решението на Академията идва след осем номинации за конкурентните награди – без нито една победа. Няма грешка - осем пъти името й е било сред претендентите за най-голямото отличие в киното, но осем пъти статуетката е отивала при друга актриса. И ако историята на наградите понякога се пише чрез победителите, историята на киното се пише и от онези, чието значение далеч надхвърля резултатите от една церемония. 

От театралната сцена до Холивуд

Родена на 19 март 1947 г. в Гринуич, Кънектикът, Клоуз не влиза в киното по обичайния път на младите холивудски звезди. Първоначално нейният свят е театърът. Завършва колежа „Уилям енд Мери“, а професионалният й път започва на сцената, където изгражда дисциплината и психологическата прецизност, които по-късно ще се превърнат в нейна запазена марка.

Кинодебютът й идва сравнително късно – през 1982 г. съсс „Светът според Гарп“ на режисьора Джордж Рой Хил. За ролята си във филма тя получава първата си номинация за „Оскар“. Това е необичайно начало: актриса, която още с първата си поява на големия екран заявява присъствието си сред най-добрите.

Следват „Голямото измръзване“ и „Естественият“, които й носят още две номинации. Още в първите години на филмовата си кариера Клоуз демонстрира рядко умение – да бъде център на вниманието, без непременно да бъде най-шумният персонаж в кадъра.

Жените, които не можем да забравим

През 1987 г. идва ролята, която завинаги ще промени начина, по който публиката възприема Глен Клоуз. Във „Фатално привличане“ тя играе Алекс Форест – жена, чиято връзка с женен мъж прераства в разрушителна обсесия. Изпълнението й е едновременно смущаващо, болезнено и безкрайно въздействащо. Клоуз не се задоволява с образа на злодея, а търси човешката трагедия зад поведението му.

Филмът се превръща в културен феномен, а актрисата получава четвъртата си номинация за „Оскар“.

Година по-късно идва „Опасни връзки“ на Стивън Фриърс. В ролята на маркиза дьо Мертьой тя създава един от най-запомнящите се женски образи в киното – интелигентна, манипулативна и безмилостно пресметлива жена, която превръща социалните правила в оръжие. Това е Клоуз в една от най-силните й роли: актриса, способна да разкаже цяла история само с едно повдигане на вежда или едва доловима промяна в гласа.

Следват още забележителни превъплъщения – в „Обрат на съдбата“, „Албърт Нобс“, „Съпругата“  и „Елегия Хилбили“. В „Албърт Нобс“ тя играе жена, която десетилетия наред живее под мъжка идентичност, за да оцелее в общество без място за нейната независимост. За този проект Клоуз не е само актриса, но и сценарист и продуцент – още едно доказателство за творческата й ангажираност отвъд изпълнението пред камерата.

А в „Съпругата“ на Бьорн Рунге тя предлага един от най-фините си портрети: на жена, която цял живот е останала в сянката на съпруга си, докато собствените ѝ талант и амбиции постепенно са били заличавани. Филмът й носи осмата номинация за „Оскар“ и отново не и статуетката.

Осем номинации, една необикновена история

В историята на наградите "Оскар" Глен Клоуз заема особено място. Тя е сред изпълнителите с най-много номинации за актьорски „Оскар“ без конкурентна победа. Сходна е съдбата на Питър О'Тул, който също получава осем номинации, преди Академията да го удостои с почетен „Оскар“ през 2003 г.

Но за Клоуз тази статистика никога не е била достатъчна, за да обясни кариерата й. В интервю за Associated Press тя признава, че първоначално е имала противоречиви чувства към новината за почетната награда. Първата й реакция е била, че не се нуждае от утешителна награда. После се е запитала дали иска да прекъсне поредицата си от загуби.

В думите й има самоирония, но и нещо много по-съществено – разбиране за природата на актьорската професия. За нея истинската награда е възможността да бъде част от общност на творци, които променят начина, по който гледаме на света.

Почетният „Оскар“ като признание, а не компенсация

Почетната награда на Академията не е просто още една статуетка. Тя отличава цялостния принос към киноизкуството и е начин да бъде призната кариера, която не може да бъде измерена с един конкретен филм или едно представяне.

В случая с Глен Клоуз това признание изглежда почти неизбежно. Тя е актриса, която никога не се е страхувала от неудобните женски образи. Не е търсила непременно симпатията на публиката, нито е превръщала героините си в лесни за обичане персонажи. Вместо това им е давала противоречия, интелект, амбиция, слабости и достойнство.

Нейните най-силни роли не предлагат готови отговори, а оставят зрителя с въпроси.

Източници

Официалното съобщение на Академията  – за отличието, датата и осемте номинации.

Интервюто на Associated Press с Глен Клоуз  – за личната реакция към почетния „Оскар“, цитирана от БТА.

"Гардиън" – за признанието и кариерата й.

Илюстрацията е скрийншот от Ютуб