Обявени са конкурси за директори на Сатиричния театър и "Българска армия"

Детайли
Сцена:
Новини;

Министерството на културата е обявило конкурси за директори на сатиричния театър "Алеко Константинов" и театър "Българска армия", съобщи "Дневник". Обявленията за качени на сайта на министерството, срокът за кандидатстване е 15 септември.

И за двата поста се изисква магистърска степен в сферата на изкуствата или хуманитарните науки и поне 3 години опит в областта на културата.

Сегашните директори бяха избрани с конкурси през 2013 г. Ръководител на Сатиричния театър е преподавателят по театрална режисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) Здравко Митков. Той беше осветлен като агент на бившата "Държавна сигурност".

Директор на "Българска армия" е Мирослав Пашов.

Добавете коментар

Защитен код
Обнови

Свързани заглавия

01
Po-zdravi

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Нашата гледна точка

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вашата гледна точка

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.