„Тя се чувстваше у дома си на най-големите оперни сцени“.

С тези думи Александрина Пендачанска си спомни за своята майка – голямото българско сопрано Валери Попова, по време на вечер, посветена на нейната памет и творческо наследство, отбелязва БТА. Събитието се състоя в четвъртък в Софийската опера и балет и събра близки, приятели, колеги и почитатели на певицата, за да възкресят спомена за една забележителна артистична съдба, белязана от международно признание и високи музикални постижения.

Дъщерята на оперната прима припомни някои от най-запомнящите се нейни превъплъщения на българска сцена – Виолета в „Травиата“, Мими в „Бохеми“, Маргарита във „Фауст“, Винеха в „Хан Крум“ и Памина във „Вълшебната флейта“. Сред несбъднатите мечти на Валери Попова била възможността да изпълни на софийска сцена ролята на Чо-Чо-Сан в „Мадам Бътерфлай“.

„Тя много мечтаеше да пее Бътерфлай, да пее Чо-Чо-Сан на софийска сцена, но тогавашната дирекция на операта никога не я припознаваше като Бътерфлай. Така се случи, че Клаудио Абадо я чу и я покани да пее именно Бътерфлай на Миланската скала“, разказа Александрина Пендачанска. Така една от най-съкровените мечти на певицата намерила своята реализация на сцената на един от най-престижните оперни театри в света – „Ла Скала“.

Инициатор на възпоменателната вечер бе сестрата на певицата – Антонина Бонева. Тя припомни впечатляващия конкурсeн път на Валери Попова, която според нея има най-много спечелени международни конкурси сред българските певци от своето поколение. Още непосредствено след завършването си младото сопрано поело сериозен артистичен риск, дебютирайки в една от най-сложните и емблематични роли в оперния репертоар – Виолета от „Травиата“.

„Веднага след завършването си тя се хвърли в най-дълбоката вода и изпя Виолета от „Травиата“, и беше незабравима“, разказа Бонева.

По думите й международната кариера на певицата получила по-висока оценка в Европа, отколкото в родината й.

Сред ярките свидетелства за признанието, с което Валери Попова се ползвала на международната сцена, е участието й в „Ла Скала“. При едно от първите си гостувания там тя изпълнила партията на Лиу в мащабен спектакъл на „Турандот“, предвиден за публика, сред която били и принц Чарлз и лейди Даяна. „В паузата, в кралската ложа, от всички солисти е поканена единствено Валери Попова“, припомни Антонина Бонева.

Особено признание за изкуството на българското сопрано било и отличието от международния певчески конкурс в Остенде, Белгия, през 1977 г. След спечелването на голямата награда местната преса отбелязала:

„Никога не сме чували подобно съвършенство на стил и музикален нюанс“.

Оценката разкрива не само вокалните качества на Попова, но и онова рядко съчетание от стилова прецизност, музикална интелигентност и изразителност, което превръща изпълнението в истинско артистично преживяване.

С личен спомен за певицата се включи и Димитър Станчев – неин близък приятел и колега. Той я познавал още от годините в консерваторията, когато красотата и артистичното й присъствие вече правели впечатление.

„Беше красива като статуетка. Много пъти сме пели в „Травиата“. В „Хан Крум“ тя пя Винеха, аз пях друг персонаж – дядо Слав. През целия репетиционен процес бяхме заедно“, разказа Станчев.

Неговият разказ допълни образа на Попова не само като голяма певица, но и като партньор на сцената, с когото колегите ѝ споделяли дългия и взискателен процес на създаване на оперния спектакъл.

За Александрина Пендачанска наследството на майка й далеч надхвърля сценичните успехи.

„Щедра и богата душа беше Валери. Никога не съдеше, беше забележително щедър човек в приемането на другите такива, каквито са. Опитвам се да бъда като нея“, сподели тя пред БТА.

В тези думи се открои и най-личното измерение на вечерта – паметта за човека зад големия артист, чието влияние продължава да живее не само чрез записите и ролите му, но и чрез хората, които е докоснал.

Антонина Бонева разказа и за тежкото изпитание, пред което Валери Попова била изправена след аварията в Чернобил през 1986 г. По думите й, седмица след катастрофата певицата била изпратена с партийно поръчение да участва в концертна програма пред пострадали от радиацията. В продължение на около десет дни тя и останалите участници пребивавали сред облъчени хора. Бонева свърза това преживяване с последвалото тежко заболяване на сестра си, като разказа, че няколко месеца след завръщането й била диагностицирана с рак. Семейството успяло да се пребори с болестта, но по-късно тя се завърнала.

Наред с артистичните си постижения Валери Попова оставя след себе си и значимо педагогическо наследство. Сред нейните ученици са дъщеря й Александрина Пендачанска, певецът Ивайло Михайлов, басът Милчо Боровинов и международно изявената певица Анита Дафинска, посочи Бонева. Така приемствеността между поколенията се превръща в още едно измерение на нейното присъствие в българския музикален живот.

Вечерта в Софийската опера и балет бе допълнена от музикални и аудиовизуални свидетелства за изкуството на певицата. Бяха представени две арии от двоен албум с нейни изпълнения, издаден от звукозаписната компания „Балкантон“. В единия запис Валери Попова пресъздава образа на Чо-Чо-Сан от „Мадам Бътерфлай“, а в другия – партията на Лиу от „Турандот“. Прозвуча и дует между майка и дъщеря по музика на Борис Хинчев – особено емоционален акцент в програмата, който събра в един музикален миг две поколения изпълнители.

Публиката имаше възможност да види и документален филм за Валери Попова, създаден през 2006 г. и продуциран от Българската национална телевизия. Архивните кадри и музикалните записи допълниха спомените на близките и колегите й, превръщайки вечерта в среща с живото присъствие на една певица, чийто глас продължава да говори и отвъд времето.

През 2025 г. се навършиха 80 години от рождението на Валери Попова.