Театър „Азарян“ към Националния дворец на културата ще приема дарения от стари обувки в неделя на фестивала „София диша” на ул. „Оборище“, съобщи bnr.bg.

На 30 август всички желаещи могат да дарят старите си обувки, които ще бъдат използвани при оформлението на интериора на фоайето към новата театрална зала на София. Той ще бъде дело на Никола Тороманов – Фичо. Режисьорът Крикор Азарян (1934 - 2009) e работил като обущар и никога не е крил този факт, а напротив.

Дарените обувки ще бъдат приемани само с попълнен етикет с данните на техния притежател. Всеки чифт ще бъде обработен по специален начин и ще бъде включен в дизайна. 

През септември стари обувки ще се приемат в стаята на дирекцията за Театрално сценични изкуства в НДК. 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Аз свикнах да изразявам всичко, което ме вълнува с помощта на музиката и се старая да сдържам чувствата си – не обичам мелодрамите и превземките.“

Йехуди Менухин, американски цигулар и диригент, роден на 22 април преди 109 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.