Интернет търсачката „Гугъл” отбелязва 28 март с дудъл, посветен на 240 години от създаването на Болшой театър - най-големия театър в Русия и един от най-престижните в света. 

Началото е поставено от губернатора на Москва Пьотър Урусов, след като получава разрешение от Екатерина ІІ за поставяне на театрални постановки. Князът започва строителството на театъра, наречен „Петровски“ по адреса му на улица „Петровка“. Сградата обаче изгаря още преди откриването й, а строителството е поето от английския предприемач Майкъл (Михаил) Медокс, който построява т. нар. „Болшой Петровски театър“.

Но и тази сграда изгаря през 1805 г. Третият дом на театъра е издигнат на Арбатския площад, но и той изгаря през 1812 г. През 1821 г. на първоначалното място пак започва строителство на поредната сграда за проект на О. Бове и ректора на Петербургската академия А. Михайлов. От лятото на 2005 г. основното (историческото) здание на театъра е затворено за реставрация. Спектаклите и репетициите се провеждат в новата сграда, намираща се до основната. Първоначално реконструкцията била предвидена да завърши на 1 ноември 2009 г., когато била насрочена премиерата на операта на Михаил Глинка „Руслан и Людмила“. Реконструкцията е завършена през 2011 г. и театърът официално е открит на 28 октомври 2011 г.

Днес директор на Болшой театър е Владимир Урин. В интервю за РИА Новости той разказва, че бюджетът му е намален с 700 млн. рубли, но това няма да се отрази на качество и количеството на продукцията на театъра. Основна политика са гастролите в чужбина.

„Балетът и операта на Болшой театър ще гостуват в Япония, САЩ, Франция, ще участват в много музикални фестивали. Сега театърът има представления във Великобритания”, казва Урин.

 

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 144 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За „Денят на истината“, посланията му и оценките за него (ревю)

 

Да не изпаднем в познатата ситуация на наши колеги, които през 1967 г. скъсаха от критики Чаплин за „Графинята от Хонконг“, без да знаят, че ругаят последния му филм...

Да извайваш музика

 

Разнопосочни размисли, извикани от концерта на диригента на Берлинската филхармония Кирил Петренко със Софийската филхармония (зала „България“, 4.VI.2026 г.)

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.