"ДНЕВНИК"

Преди два дни режисьорът, актьор и директор на Младежкия театър "Николай Бинев" в София Владимир Люцканов коментира саркастично в профила си във "Фейсбук" задачата, която премиерът Бойко Борисов дал на министъра на културата Борис Банов - да се тестват за коронавирус зрителите преди театралните представления. По този повод Люцканов сметнал, че за да се тества редуцираната до 120 зрители публика на Младежкия театър, посетителите трябва да започнат да идват от 9 ч сутринта и да изчакват във фоайето на театъра началото на представлението в 19 ч. Вчера той беше поканен от БНР да коментира как се справят театрите по време на кризата.

------

Застреляхте ме с държавнически въпрос: Как държавата още да подпомогне културата? Това е в периметъра на знание на министър-председателя, председателя на комисията по култура и министъра на културата. те трябва да предлогат адекватна помощ. Все пак тези по върховете трябва да ни питат и нас.

Моето изискване е повече морално в момента, отколкото: "Вижте сега, дайте едни пари". Аз не мога да си изкривя душата и да кажа, че министерството на културата ни е отритнало и: "Справяйте се както можете". Няма такова нещо. Както ни затвориха на 1 март, два месеца не работихме, после започнахме малко да работим, повече да не работим, после започнахме с едни несмели представления лятно време, след което се върнахме към някакво съществувание.

Да, заплатите се плащат. Допълнителни средства за декори, за хонорари на колеги, които гостуват - да, това се прави. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че Министерството на културата ни е изоставило и спасяването на давещите е дело на самите давещи се.

Въпросът е друг - от една година съм имал само една среща, и то онлайн, с министъра на културата. И тя беше, когато той ни събра, когато отново ни отвориха, така да си поговорим. Тогава се каза, че ще се срещаме, че винаги, когато имаме нужда, можем да го търсим. Такива разговори няма.

Тези разговори обикновено не раждат някакви страхотни практически идеи, но, по дяволите, ние сме колеги и някак си е нужно да си говорим, да обменяме опит, кой какво мисли, да разберем каква е стратегията на Министерството на културата. Защото това изкуство театърът не се прави само защото актьорите вземат едни доста ниско заплати. То е потенциалът на един друг вид хора, които имат нужда от общуване, от заедност.

От тази гледна точка връзките са абсолютно скъсани и аз изпитвам нужда да си говорим, а не да научавам от телевизионни формати какви идеи се раждат в нечия глава.

Ограничаването на публиката в театрите се отразява пагубно. Хората са изплашени, реакции отдолу се чуват много малко, защото са с маски. Но ако някой ми обясни, защо трябва да играем при 30% от публиката в салони от 500-600-700-800 души? Салоните са дезинфекцирани, ръцете на влизащите се дезинфекцират, стоят с маски, шахматно. Не мога да разбера.

Днес четох, че шефът на пулмологията в Александровска е казал, че трябва да се затворят кина и театри. Където се пресичали големи групи хора, дифузното разпространени на вируса било сигурно. Ама какви големи групи хора? Когато имаш салон с 500 места и в него са разхвърляни 100 души - за какви потоци хора става въпрос? В кината ходят по 10 души. Аз ходя чат-пат на кино - ами извинявайте, там са трима-четирима души, 5-10 в големи салони.

Не виждам защо трябваше да падаме от 50% на 30% посещаемост. Не знам цяло лято какво правиха Властите, та сега, когато зимата ни изненадва, както винаги, сега ковидът ще ни изненадва.

Е, къде дремаха, извинете, тези ръководни органи, които сега се тюхкат, слагат фургони, триажи, легла и не знам си какво още, и въпреки всичко линейките обикалят като обезумели и не могат да настанят хората! Какво правиха три-четири месеца властите, та не се подготвиха за това? След като те не са наясно, че като дойде зимата, барабар с другите грипове, ще има ескалация и на този вирус? Хората искат плазма да дадат и не могат да дадат. Добре, какво правиха? На море ли бяха, какво правиха?

Част от колегите ми в театъра, както част от колегите във всички театри, преминаха безпрепятствено през коронавируса. Отдавна излязоха, отдавна си направиха тестове за антитела и си се върнаха на сцената. Просто може би Министерството на културата и Съюзът на артистите в България, който също не знам какво точно върши, да бяха помислили да поемат разходите за тестването на актьорите. Защото тестовете ние ги плащаме, искаме парите от министерството, лъжем се, че са за друго, а те отиват за тестове. Някои колеги сами си плащат.

И вместо да ни измислят антигенни тестове, за да стреснат хората, които ще идват на театър и ще трябва цял ден да стоят, можеха да ни ги поемат тестовете. В тази система сме не повече от 5000 души. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.