Бойко Богданов - режисьор, композитор и поет, публикува в портал kultura.bg позицията си за „театралната оптимизация”,която започна министерството на културата, подкрепено от САБ.

---

Господин министър,

Ще започна с един цитат по памет, авторът му е големият европейски философ с руско потекло, приключил земния си път във Франция, Николай Бердяев. Той пише в 1922 г. „Воля за цивилизация и воля за култура“ - едно кратичко есе прозрение, чието основно послание е, че всяка една култура (като в етимологията на думата „култура“ стои „култ“, тоест, вертикалното измерение) рано или късно се изражда в цивилизация. Казано по днешному: Божественото предназначение на Човека за извисяване потъва в сладострастния мерак за телесни удоволствия и хоризонтални „радости“ – сандвичи и търговия на „артефакти“.

Та... след поредното ви „елегантно“ министерско деяние – затриване на още осем театъра, амнистирано с хитроумен документ към постановление на МС, който много повече прилича на бакалска сметка, отколкото на каквато и да била културна стратегия, вие - един веселяк, скулптор и авер – аркадаш на Министър-председателя ни, през неизменната си пура издъхвате поредния дим в публичното пространство и като мултак – търговец, се опитвате да внушите на народонаселението, че културата е хибрид между бръснарница, МОЛ и квартална бакалия.

Използвам повода, пишейки тези редове, да ви изразя своето дълбоко омерзение на интелектуалец към вашите изключителни дела в качеството ви на Министър (впрочем, добре би било да прочетете какво означава тази дума още от римско време).

А ето и частичен списък на тези ви скверни дела:

1. Унищожаване на достъпа до величието на симфоничната музика чрез затриването на малките провинциални филхармонии поради манталитета ви на човек, който знае, че където са парите, там е и властта – орязвайки щатовете и бюджетите им, за да ги смажете.

2. Съсипването (по същия перверзен способ) на малкото оперни театри в България, предоставяйки цялата акустика на Нейно Величество чалгата.

3. Чрез поредица от безумни административни действия – финансово смазване на галериите за изобразително изкуство в градовете на нашето отечество – малцината останали пространства, в които нашите деца биха могли все още да видят що е то графика, маслено платно, малка пластика и... скулптура. За сметка на знаменития ви „Български Лувър“, който квадратно назовахте „Квадрат“.

4. Преобразуването посредством полковнишко-търгашеската ви „реформа“ на българските театри (опазили още с читалищните сценки отпреди Вазовите „Радини вълнения“ националната ни самобитност и лоно на съхранението на българската литературна реч) в „бутици“ за чорапогащници, продаващи на окаяния и отчаян зрител телевизионни „мечки“ – актьори, фискално принудени да се самоопределят в тая гадна роля, за да се дообърка съвършено публиката къде е разликата между кутията за оглупяване, наречена „телевизор“, и сакралното пространство, назовано „театър“, предназначено да възвисява и буди човешкия дух.

5. Напълно преднамереното съсипване (посредством добре познатия метод “съкращение на щата и бюджета“) на Националния институт за паметници на културата, свеждайки щата му до 20-тина души – слугинаж на алчността на мултаци и най- обикновени крадци да събарят национални паметници на културата, за да могат на тяхно място да въздигат билдинги, МОЛ-ове и всякакви други търговски кочини.

6. Затриването (фискално - току-що) на единствения на Балканите Национален музикален театър с репертоар от класиката на Лехар до мюзикълите на сър Ендрю Лойд-Уебър.

7. За библиотеките и бюджетите на другите ни културни институти просто ще замълча.

Образованието ми е франкофонско, повечето от специализациите ми са френски, живях две от годините си в града с Айфеловата кула и съм, казано на вашия език, „фен“ на френската култура. Бих ви призовал, за да осъзнаете основанията, поради които час по-скоро трябва да си подадете оставката, да помолите някой от съветниците си да ви разясни кой е този човек Андре Малро (министър на културата на френската Република и един от най- близките приятели на Пабло Пикасо – ваш колега), както и кой е този човек, пак от тази „далечна“ Франция, с името Жак Ланг.

И тъй като не съм уверен в компетентността и смелостта ви да се покажете с неизменната пура в публичен медиен диспут, и тъй като съм наясно с близката ви дружба с „Началника“ на държавата, ако сте достоен мъж, предайте му моята покана за смислен, публично тиражиран в електронните медии, разговор на тема:“Що е култура и има ли тя почва у нас?“.

И за финал: чудесно е, че генерал Бойко Борисов на нашенска територия строи магистрали - къде с дупки, къде - без, но се попитайте, човече, себе си попитайте, закъде водят тези магистрали - само до „Орландовци“ ли?

Как спите спокойно като началник на уплашените хора от подчинените ви гилдии, които не могат да си купят и една кутия от пурите ви с мизерните заплатки от няма и 500 лева (без удръжките)?

И само, ако обичате, не ни пробутвайте мантрата, че „ нямало пари“. Защото, щом има за администрацията и бодигардовете ви, просто няма как да ви повярваме... Както навремето написа Фридрих Ницше: Там, където има воля, има път!

Настоявам час по-скоро да подадете оставка, защото почти всичко, което извършвате, нанася непоправими щети на народонаселението в моето, а и ваше Отечество България!

Защото, независимо от страданието и бедността на един народ, когато пошлостта и нищетата превземат пространството на неговото духовно извисяване, с този народ е свършено.

Бойко Богданов, свободен жител на Вселената

 

P.S. Бих ви подарил една от пурите на сър Уинстън Чърчил, който в ролята си на Министър-председател на Великобритания, бидейки призован от спецслужбите на империята, в това число и министрите му, да увеличи бюджета за отбрана поради очевидно предстоящата война, ги попитал: „Господа, откъде да вземем парите?“. Те прибързано отговорили: „От образованието и културата“... А той, с неподражаемата си усмивка и, разбира се, с неизменната пура, им отвърнал: „Но господа, тогава какво ще отбраняваме?“.

И помислете: Вие какво отбранявате?

 

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

Джузепе Верди, италиански композитор, роден на 10 октомври преди 211 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.