"Вече нямам сили да се занимавам с театър. Театърът е всеки ден да започнеш отначало. Преуморен съм." С тези думи режисьорът Теди Москов анонсира театралния си спектакъл „Улицата”, който ще се играе на 8 и 9 юни в зала 1 на Националния дворец на културата в столицата. Всички билети за тях вече са продадени, съобщи БГНЕС.

„Наистина смятам да се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил и после дълго ще замълча”, обясни режисьорът, но все пак не си затвори вратата напълно. Той щял да продължава да пише сценарии за екранни продукции. Имал и ангажимент към Варненския куклен театър за септември – пиесата "Пурпурният остров.

"Този театър, който аз правих, бе успешен атентат срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно. Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно с тях сме разрушавали", каза режисьорът и припомни, че театърът му е бил силен, когато в свинщината на комунизма е казвал къде е свободата, с какво може да се пошегуваме, как да си поемем дъх.

"Използвам свободата, за да пътувам и работя, където си искам без работна виза, да казвам какво мисля. Когато ми кажат, че преди бозата е струвала 6 стотинки, а аз отговарям, че за сметка на това вицът струваше 5 години затвор. Някои хора си мечтаят за предишното, защото хапваха от общия казан, без да дават нищо", каза Москов.

"Аз послания нямам, като видиш един водопад да пада, какво му е посланието? Не съм мислил за никакви послания. Изкуството няма послание и тази тъпа система да обясняваш на актьора защо казва това изречение, е все едно да обясняваш на цигуларя всяка фраза на Паганини какво е искал да каже с нея, това са глупости. Не ми говорете за послания, посланието е от социализма", заяви режисьорът. "Аз се занимавам с хумора на абсурда и радостта от хумора. Има хумор, който предизвиква радост. Друг, който злобничко се подиграва, но моят не е такъв. За мен най-голямото удоволствие, е когато публиката избухне в смях."

"Какви безпаричия, какви глупости? Безпаричието е проблем, който не е на изкуството, а на някакви там сатирични коментари. В моята "Улица" никога не е имало проблеми за безпаричието. Има го проблемът за малкия човек – че във всяка една система не може да се нагоди. Има и малки хора с пари, един от тях се казва Чарли Чаплин. Безпаричието винаги е било двигател, а паричието – успиване. Грехота е да искаш повече от това, от което имаш нужда", каза още режисьорът.

ТЕДИ МОСКОВ е син на детската писателка, драматург и сценарист Рада Москова и на фониатъра на Операта д-р Стефан Москов. Завършил е куклена режисура във ВИТИЗ (1985) при режисьорката Юлия Огнянова и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992 г. Основател и режисьор е на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 г. От 1995 г. започва да поставя пиеси в германски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат. Заснел е игралния филм „Рапсодия в бяло“ и документалния „Преводачката на черно-бели филми“. Съпруг е на актрисата Мая Новоселска.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.