"Вече нямам сили да се занимавам с театър. Театърът е всеки ден да започнеш отначало. Преуморен съм." С тези думи режисьорът Теди Москов анонсира театралния си спектакъл „Улицата”, който ще се играе на 8 и 9 юни в зала 1 на Националния дворец на културата в столицата. Всички билети за тях вече са продадени, съобщи БГНЕС.

„Наистина смятам да се отказвам от театъра и с това представление искам да припомня кой съм бил и после дълго ще замълча”, обясни режисьорът, но все пак не си затвори вратата напълно. Той щял да продължава да пише сценарии за екранни продукции. Имал и ангажимент към Варненския куклен театър за септември – пиесата "Пурпурният остров.

"Този театър, който аз правих, бе успешен атентат срещу скуката и лишаване от следобедната дрямка на българското изкуство. Сега това вече не е нужно. Преди с невероятни комици, артисти и импровизатори разрушавахме всичко онова, в което сега те участват и строят наново. Строят това, което заедно с тях сме разрушавали", каза режисьорът и припомни, че театърът му е бил силен, когато в свинщината на комунизма е казвал къде е свободата, с какво може да се пошегуваме, как да си поемем дъх.

"Използвам свободата, за да пътувам и работя, където си искам без работна виза, да казвам какво мисля. Когато ми кажат, че преди бозата е струвала 6 стотинки, а аз отговарям, че за сметка на това вицът струваше 5 години затвор. Някои хора си мечтаят за предишното, защото хапваха от общия казан, без да дават нищо", каза Москов.

"Аз послания нямам, като видиш един водопад да пада, какво му е посланието? Не съм мислил за никакви послания. Изкуството няма послание и тази тъпа система да обясняваш на актьора защо казва това изречение, е все едно да обясняваш на цигуларя всяка фраза на Паганини какво е искал да каже с нея, това са глупости. Не ми говорете за послания, посланието е от социализма", заяви режисьорът. "Аз се занимавам с хумора на абсурда и радостта от хумора. Има хумор, който предизвиква радост. Друг, който злобничко се подиграва, но моят не е такъв. За мен най-голямото удоволствие, е когато публиката избухне в смях."

"Какви безпаричия, какви глупости? Безпаричието е проблем, който не е на изкуството, а на някакви там сатирични коментари. В моята "Улица" никога не е имало проблеми за безпаричието. Има го проблемът за малкия човек – че във всяка една система не може да се нагоди. Има и малки хора с пари, един от тях се казва Чарли Чаплин. Безпаричието винаги е било двигател, а паричието – успиване. Грехота е да искаш повече от това, от което имаш нужда", каза още режисьорът.

ТЕДИ МОСКОВ е син на детската писателка, драматург и сценарист Рада Москова и на фониатъра на Операта д-р Стефан Москов. Завършил е куклена режисура във ВИТИЗ (1985) при режисьорката Юлия Огнянова и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992 г. Основател и режисьор е на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 г. От 1995 г. започва да поставя пиеси в германски театри: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат. Заснел е игралния филм „Рапсодия в бяло“ и документалния „Преводачката на черно-бели филми“. Съпруг е на актрисата Мая Новоселска.

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 162 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...