"Директорът на музикалния театър Марио Николов спъва Държавния музикален и балетен център". Това каза пред журналисти министърът на културата Вежди Рашидов във връзка с предложението за уволнение на директор, съобщи "Фокус" вчера. "Когато предишният директор си отиде, остави печалба в музикалния театър от 600 000 лева, а след като дойде Марио Николов той беше на минус 600 000 лева. Бяха установени няколко нарушения, които ги има в сайта на министерството. Когато театърът е на минус, няма как да се плати на артистите, а след като те са в тежка ситуация, да взима болничен и да ходи в Констанца, е лошо отношение", подчерта Рашидов. "Законът е такъв, че когато му минат болничните, проверяваме дали те са реални. Такъв е законът, не мога да го сменя. Ще го търсим, когато му приключат болничните дни. Помолили сме да го проверят. Не искам да бъда краен, нямам нищо лично към Марио Николов, но тези артисти искат да ядат хляб и не е честно. Не му прави чест, театърът му е зле, той ходи да си прави хонорари", каза още министърът.

Ето какво отговори Николов в опровержение, публикувано на musictheatre.bg:

Във връзка с изказване на министъра на културата Вежди Рашидов отразено от Агенция Фокус на 18.08.2015 г. че „Когато предишният директор си отиде, остави печалба в музикалния театър от 600 000 лева, а след като дойде Марио Николов той беше на минус 600 000 лева.” съм длъжен да уточня, че  министърът вероятно е обобщил сумата от  553 125 лева, които от Министерството на културата все още не са изплатили на Държавния музикален и балетен център- София.  Сумата от 313 961 (триста и тринайсет хиляди деветстотин шейсет и един) лева министерството  трябва да изплати на  ДМБЦ-София за изпълнение на точка 6 от Методиката, а сумата от 239 164 лева  представлява изработената от ДМБЦ- София държавна субсидия през месец декември 2014 г. Тази  държавна субсидия е регламентирана в Методиката за  определяне на средствата по  чл. 23а от Закона за закрила и развитие на културата на държавните културни институти, които осъществяват дейност в областта на сценичните изкуства за 2014 година, утвърдена със заповед № РД09-162 / 27.03.2014г. и изменена със заповед № РД09-195/15.04.2014г. на министъра на културата.

Надявам се, че министърът на културата е бил искрен в мотивите си към Постановление № 200 от 31.07.2015 г., когато успя да убеди Министерския съвет, че сценичните изкуства се нуждаят от допълнителни 5 милиона лева, за да ги използва за „ разплащане на най-неотложните разходи на организации от театралното и музикално-танцовото изкуство, чрез преизчисление на полагащата се субсидия“. Защото приемането на това постановление показва, че „на минус” не е ДМБЦ- София или останалите 50 държавни културни института, които са второстепенни разпоредители на бюджети, а първостепенният разпоредител на бюджета – Министерство на културата.

МАРИО НИКОЛОВ, Директор на Държавен музикален и балетен център - София

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В любовта човек трябва да постъпва простичко – да избира хора, достойни за своите обещания, и да се разделя с тези, които не ги изпълняват.”

Изабел Аджани, френска актриса, родена на 27 юни преди 67 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.