На днешния ден през 1907 г. официално е открита за представления сградата на Народния театър "Иван Вазов", припомниха от културната институция.  Най-старият и авторитетен театър в България след Освобождението е построен в близост до бившия княжески дворец в столицата по проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.

Точно преди Коледа директорът Мариус Донкин събра на на Камерната сцена любими актьори от близкото минало. В срещата „Поколения и приемственост" взели участие Виолета Гиндева, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, Жоржета Чакърова, Адриана Андреева, Антония Каракостова, Росица Данаилова, Николина Томанова, Никола Петков, Асен Шопов, Николай Николаев - бате Николай, Борис Луканов, Никола Антикаджиев, Сашка Маринова и Румяна Василева. 

Васил Стойчев изненадал колегите си с два филма - единият от среща с тогавашните възрастни актьори от 1975 г., другият – от турне в Москва на трупата на театъра през 1986 г. с представлението „Нощем с белите коне”.

Режисьорът Никола Петков разказал как навремето поканил Велко Кънев да играе в негово представление и буквално си заложил главата, че той може да играе: „Това, което се случи тогава, това надиграване между него и останалите актьори от трупата, роди едно прекрасно представление и за пореден път доказа, че театърът е крехко дело, че всяка провокация и нещо неочаквано могат го направят неповторим”.

Бате Николай не скрил, че кариерата му е стартирала „като прислужник” в този храм. „Благодаря за неповторимото изживяване да се съберем отново заедно, защото който не знае миналото, той не може да знае и бъдещето”, споделил Николаев и си припомнил как по негово време спектакълът „Хъшове” бил дълъг четири часа, а Константин Кисимов упорито държал за своя текст да ползва версията на пиесата от 1937 г. 

Жоржета Чакърова изпяла „Продавач на надежда”. Росица Данаилова си спомнила за първата си роля в Народния театър - паж в „Дванайсета нощ”.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин