Драматичният театър "Сава Огнянов" в Русе поде инициатива за учредяване на наградата "Слави Шкаров" за млад театрален режисьор. Във "Фейсбук" беше съобщено, че на 9 ноември, четвъртък, от 13 ч ще се състои пресконференция за основаване на приза. 

Слави Шкаров е работил в Русенския театър от 1969 до 1988 г. Умира на 47 г. От 1 март 2010 г. Камерната зала на театъра е кръстена на режисьора. 

"Крайно време е! Поне по този начин знакът, който Слави Шкаров добави към развитието на съвременния български театър, да бъде разчетен. Защото движението напред във времето е плод на сложен механизъм, на закономерности, не-на стихийни явления", написа на страницата на събитието Бояна Шандуркова, редактор в БНТ-Русе. 

Партньор на проекта е Младежкият театър „Николай Бинев” в София. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 223 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора