Главният режисьор на Народния театър "Иван Вазов" Александър Морфов е подал документи за напускане, съобщи  "Дневник".

Новината е била потвърдена от директора Мариус Донкин. Той не бил разговарял лично с Морфов, но в кабинета му била депозирана молбата за напускане.

"Г-н Морфов е голям човек, има глава на раменете си. Взел е това решение вероятно защото си има някаква друга работа. Не е притискан, нито нещо е искано от него", е казал Донкин. 

Според информацията на в. "България днес" причина за напускането на Морфов са творчески различия с новото ръководство на театъра.

"Аз спорове с него нямам. Той не е имал време през тази година да спори с мен", казва Донкин пред "Дневник".

Той спечели конкурс миналото лято.

 

 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман