Смолянският театърът е предал т.нар. оздравителен план, в който подробно са описани бъдещи стъпки, за да може да подобри финансовото о си състояние, каза за “Хоризонт“ директорът му Румен Бечев. Тази той става на 65 години и това по ирония на съдбата съвпада със заплахата на Министерството на културата да бъде превърнат в открита сцена – тоест трупата да бъда разпусната и да гостуват постановки от други градове. 

„Съществуването на Родопския драматичен театър е въпрос на национална сигурност, защото това е един много сложен район, в който от край време заедно живеят различни етноси... Има много стойностни неща в нашия репертоар, които са конкретно свързани с нашия регион - например пиесата на Петър Тодоров "Ромео и Жулиета от Дулево", която е на чист родопски диалект”, каза Бечев. 

„За мен тази бомба е заложена от Министерството на културата – тази криза, която в момента се развихри в българския театър”, коментира и театралния режисьор Петър Тодоров, директор на театралния фестивал "Забранено за възрастни" и председател на фондация "За Родопите". „Само миналата година три пъти се промени т.нар. методика, по която се финансират държавните театри, а в момента има система, че те вземат субсидия по 2.50 лв. върху всяко взето левче от билетче. Абсолютно всички драматични държавни театри са сложени под един знаменател – това е абсолютно закопаващо за театрите в провинцията”, каза той.

Актрисата Десислава Минчева поясни: „Имахме много неравен старт чисто финансово – четири години театърът беше затворен, беше ликвидирана една цяла система и в един момент след тези години се създаде нова структура без никаква финансова подкрепа.” Тя допълни, че един от най-големите проблеми на актьорите и на техническия е липсата на транспорт, а там отиват една голяма част от финансите като разход. 

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.