(С извинение към Ярослав Хашек)

РУМЕН БЕЛЧЕВ, в. „СЕГА“

 ***

В здравноосигурителната система добрият гражданин Швейк попадна сред група малодушни симуланти.

- Не издържам повече - каза съседът му по легло, - трети път ми правят колоноскопия! И клизми! И ме увиват в мокър чаршаф!

Той, според лекуващите лекари, симулираше късогледство, за да заблуди и ощети здравната каса.

- На тебе какво ти е? - попита съседът от четвърто легло.

- Аз имам ревматизъм - отговори Швейк.

Това предизвика бурен смях. Смееха се дори двамата умиращи онкоболни.

- Тук ревматизмът не важи - каза му дебелакът от пето легло, - изключително тънка клинична пътека! Имахме един, който страдаше от нокът, забит в палеца, те му ампутираха краката, и след това два месеца им лекуваха гангрената!

- Сериозно? - притесни се Швейк.

- Не, разбира се, само по документи. И двата крака са му на място, но за пред комисията му боядисаха левия зелен и сега не може да си го измие.

- И в Ческе Будейовице имахме подобен случай - каза Швейк, - на един му отрязаха и двата крака, дадоха му патерици по програмата "Достъп до публични места", каквото и да означава това, защото как можете да си представите човек да пикае на публично място, подпрян само на две патерици - все ще се капичне я назад, я напред, но всяка пролет трябва да се явява пред комисия, за да доказва, че краката не са му порасли отново! 

В това време влезе следобедната визитация.

- Коларски? 

- Вече съм здрав!

- Клизма, и обратно в реанимацията. Тия бързи оздравявания винаги са съмнителни. Не можем да си позволим проверки от касата и министерството. Кой беше новият?

Добрият гражданин Швейк щръкна от кревата: 

- Швейк! Разрешете да доложа, имам ревматизъм.

Докторът мрачно изгледа болника.

- Да-а-а... Изключително неприятно. Сигурен съм, че мислите, че имате работа с някакъв вол, когото можете да ментите на всякакво основание, за да дерете Здравната каса и Осигурителния институт. Знам добре, че всички вие сте симуланти...

- Докторе - обади се болният от трето легло, - аз май вече съм здрав...

- Добре, честито, на вас ще ви направят клизма по втора клиничната пътека на изпроводяк - добродушно рече лекарят. - А на вас, Швейк?

- Ами - аз все още съм болен - рече добрият гражданин Швейк.

- На Швейк - освен клизма и мокри чаршафи по клинична пътека три - препоръча докторът. Да разбере, че здравната система не е майтап!

И докато грубиянът санитар мушкаше иригатора в едно от отверстията на Швейк, той въздишаше патриотично:

- Не ме щади! Дори народният ти избраник да беше легнал тук, знай, че върху тия клизми се крепят здравната система, касата, правителството, мнозинството, европредседателството и твоята длъжност дори - хич и не си помисляй да ме щадиш!

А грубиянът отговаряше:

- Да не река, че сте лош материал, ама наистина това, симулантите, сте безподобна пасмина!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Знам какво мога като актьор и какво не. Робърт де Ниро може и нищо да не прави… Аз не мога…”

Кристоф Ламбер, френско-американски актьор, роден на 29 март преди 66 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията