РУМЕН БЕЛЧЕВ, „Стършел“

Обяснявали са ми как социолозите познават резултатите от изборите – избират хиляда и нещо сънародници, толкова от град, толкова от село, процент жени, процент мъже, процент други, кръщават ги представителна извадка, питат ги кой им харесва и кой – не чак толкова, после събират, делят, умножават – и – познават, макар и с уговорката, че данните са към днешна дата, утре ако завали, може и да се променят. И така, представителната извадка посочва хептен представителната извадка на обществото, която ние, непредставителната, ще пратим да ни управлява.

А за да направим информиран избор, кандидатите за извадката трябва да ни кандардисат. Кандърмата по нашенски представлява в най-общи линии дране на ризи, биене на шамари, малко махаленски клюки и тържествен концерт за финал.

Ако само за момент приемем, че всичко, казано от държавните мъже, жени и други, е сто процента истина, стигаме до следните изводи:

• Водещата към момента партия е съставена от патологични лъжци и опорни точки.

• Догонващата ги пък краде милиарди дори с онова, на което нормалните хора само сядат.

• Има едни, които са на път да ни вкарат в трета световна или поне трета балканска война.

• Явява се и някакъв аптекар, който продава краден бензин.

• А пък онази нова формация е съставена от шизофреници, пияници, наркомани, мъже с нетрадиционна таквази ориентация, общо взето – пезевенци.

• В Европарламента заседават изпратени от нас погрешка национални предатели.

• Разцепена партия обвини отцепниците, че досега само се били возили в нея и накрая даже не си платили сметката, затова направо ги изхвърлили в движение.

За сваляне на напрежението и развеселяване на публиката в почивката между два рунда, извинете, дебата, се явяват клоуните – мушмороци, сменили по пет партии, и ни обясняват, че го правели, за да не изневерят на принципите и идеалите си. Публиката пада от смях, защото веднага се сеща за дъвката „Идеал”, която не правеше балончета, но се разтягаше чудесно.

Изобщо – ако вярваме на изреченото през тоя скапан месец, във всички партийни листи вампири-таласъми танцуват по налъми.

И така – до деня, в който ще преброят гласовете, ще обявят победителите и победените и, подготвени от едномесечната кандърма, че който и да е първи, е направил някаква шашма, ужасени, че ще ни управляват лъжци, крадци, пезевенци и национални предатели, възмутени ще вдигнем по едно знаме с по-яка дръжка и ще излезем на площадите да бием тези, които празнуват победата с развети знамена със също толкова яки дръжки. Ще има пукнати глави, строшени коли, полицията ще тактува с палките по щитовете в такт три четвърти, изобщо – купон и всенародно веселие!

Тогава, притеснени да не би да ги почнем и тях, избраните от нас патологични лъжци, пезевенци, крадци и национални предатели, изведнъж ще оставят за малко основните си занимания и ще излязат да ни убеждават да се държим като цивилизовани хора, в името на националното единство, европредседателството, икономическия ръст и просперитета на България.

Дано все някой успее да им рече, че вземаме пример от тях – вампирите-таласъми!

 

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...